автор: lightgreen

Ценен е.
Нуждае се и от спасяване.
А моите доспехи са прибрани в гардероба.
Мечът ми превърна се в черпак.

Смее се.
Прикриваме и рани - очевидно,
идва си годините, с цинзима и с алкохола.
Ще ме счупи. Ще боли.

Въргаляме се голи.
Пак полуразбрани. Смеем се,
а утрото ни подрани. И полунощ е просто дума.
Странни сме.

Когато се развиделява,
слънцето се буди от смеха ни.
Ще се влюбя. Ще боли.

Аз не го изпращам,
главата ми е празна. Недоцелувана,
с кафе в скута, в обмисляне на следващата грешка.
Правя го нарочно.
Влюбвам се. Боли.