автор: zika

Детето плачеше на сън. Въртеше се неспокойно и от време на време викаше:
- Не! Не!
- Ти си лош! Гаден! – шептеше глас в съня му. - Никой не те обича!
- И аз ги мразя!

- Само им пречиш и гледат да се отърват от теб! Затова те подмятат насам натам - продължаваше невидимият глас.
Два Ангела стояха безпомощни. Опитваха се да го успокоят, но не можеха да пробият страха му. Бяха неговите ангели-хранители.
- Трябва да призовем Ангела на рода – каза този, който отговаряше за външния свят на момчето.
- Добре – съгласи се другият, който отговаряше за вътрешния и прегърна детето. – Да доведе и Ангелите на майката и бащата. Всички са отговорни!
Ангелът на рода погледна в съня и попита Ангелите-хранители на майката и бащата:
- Защо не ги посъветвахте да отложат развода? Беше много малък и все още не може да го преживее. Приел го е като предателство и е решил, че той е причината. Вината го смазва. Намразил е възрастните за това, че сринаха света му. Таи гняв и обида.
- Така решиха Духовните им водачи. Родителите бяха стигнали до критична точка и имаха право на избор - част от житейската им мисия бе приключила.
- Мисли, че не заслужава обич и не допуска никого до себе си – въздъхна Ангела на вътрешния свят на детето. - Самонаказва се като се държи лошо и така няма шанс да го обичат и харесват.
- Да, трудно ще стигнем до душата му – намеси се и Духовният водач на момчето. Беше се присъединил към групата незабелязано.
- Кой му прати този сън?
- Сам си ги създава. Събрали сме се да го измъкнем от тях и да заредим душата му с енергията на любовта – каза Родовият ангел.
- Страхът е силен и е блокирал душата му и тя не може да излезе за почивка и обучение, а сънищата му са продължение на реалния свят. Всичко опитахме, но мощта му е огромна. Той е Преобразител. Родителите са добронамерени, но нямат шанс защото волята му е безгранична и изсмуква енергията им.
- Да извикаме Архангел – предложи Духовният водач.
- Кой? – попитаха останалите.
- Ангелът на Присъствието – Метатрон. Той се грижи за кристалните деца.
- Това дете е диамантно.
- Вече са дошли?
- Първото е! Затова е толкова трудно.
- Тогава да дойдат вестителите, които могат да помогнат – каза Духовният водач на детето.

Беше се хванал с две ръце за входната врата и риташе, плюеше и плачеше:
- Не искам да ходя при тате! Ти каза, че мога да избирам... Искам при теб! Ще слушам! Моля те, мамо!
Младата жена със зачервено и разкривено лице го дърпаше.
- Ще отидеш! Няма да се налагаш! Пусни си ръцете. Ще те напердаша. Пускай!
Детето се тресеше и питаше:
- Защо да не може да съм с теб?
- Така! И аз имам право на почивка!
- Аз няма да те уморявам. Моля те, моля те – искам да си остана вкъщи.
- Не може – трябва да си при баща си. Защо правиш така? Върви си в стаята. Наказан си!
Деветгодишното момче каза:
- А накарай ме! Кучка!
- Какво каза? Повтори!
- Гадна кучка – повтори то, показвайки й среден пръст.
Тя го вдигна и го помъкна към стаята му. Хвърли го на леглото и излезе. Затисна вратата точно преди той да започне да я дърпа и рита.
- Мразя ви! – крещеше то. – Ще ви убия!
Тя заплака, но не пускаше бравата. Не знаеше какво още да направи, та малкият й син да спре.
Изтощаваше я. Беше все недоволен, гневен и агресивен. Беше нещастен и тя се чувстваше виновна. А се стараеше за всичко. Беше всеотдайна.

Метатрон се появи, погледна и влезе в съня.
Детето стоеше само в стаята си и галеше морското си свинче.
- Как се казва? – попита Архангелът.
- Не съм му дал още име – каза момченцето.
- Харесва ли ти?
- Горе-долу!
- Ако го кръстиш ще се свържете завинаги. И никога няма да си сам.Така се ражда обич.
- Аз обичам само мама, е малко и тате... Никой друг не обичам – тихо каза то.
- А аз обичам всички и всичко! – усмихна се Метатрон.
- Дори и мен? – учуди се детето.
- О-о-о, теб те обичам с цялата си душа.
- Аз имам лош характер, бия се, обиждам, псувам и говоря гадни думи...сега ще ти покажа...
Архангелът се засмя:
- Ти си най-прекрасното дете на света! Каквото и да правиш – не можеш да промениш нещата. И не можеш да се скриеш зад лошите думи. Аз те обичам.
- Какво искаш? – попита малкият.
- Да пуснеш Душата.
- Не! При мен е в безопасност.
- Няма енергия.
- Има! Моята.
- Трябва да й дадем любов.
- Любовта не се дава, тя се заслужава – каза детето убедено.
- Не! Любовта е безусловна.
- Върви си! – помоли момчето. – Искам да съм сам.

Архангел Михаил, този който прилича на Бога, каза:
- Ще дам молитвата за освобождаване от страха и ще му помогна да си спомни за какво е на Земята.
- По добре заедно да му изпратим молитвите си – засия в златисто и Архангелът на Божията милост – Еремиел. – Моята молитва за прошка прави чудеса.
Златист облак покри телцето на детето – страхът изчезна и то прости на себе си, на майка си и баща си. Прости на целия свят. Засмя се щастливо, но не пусна Душата.
Архангел Задкиел и Архангел Йофиел – носителите на Божията справедливост и Божията красота го накараха да си спомни божествеността си и хаоса от душата му си отиде.
Всички цветове на дъгата обгърнаха спящото дете, то прие даровете на небето, но Душата му не се появи.
- Пригответе се за Песента – каза Архангел Михаил. – Сандалфон дойде ли?
- Още с първата молитва – усмихна се Архангел Сандалфон – Архангелът на музиката и молитвите. – Цялото „небе” е тук!
Развълнуваха се Вестителите – отдавна не бяха се събирали всички, но случаят беше специален.
Затвориха очи, обединиха молитвите си и запяха. Песента започна като въздишка, като полъх на вятър, като ромон на дъжд...Вълшебните звуци галеха, целуваха и закриляха. Любов заливаше света.
И детето чу в съня си най-скъпия глас – гласът на майка си.
- Ако ти кажат, че си лош – не вярвай! Ти си най-доброто дете на света! Ако ти кажат, че си страхлив – не вярвай! Ти си най-смелото дете на света. Ако ти кажат, че си глупав – не вярвай! Ти си най-умното дете на света!
Ако ти кажат, че не те обичат - не вярвай! Ти си създаден за обич.
Обичам те! Обичам те!
Песента проникна в него и Душата му излезе. Искреше в цветовете на дъгата и разбра, че е Преобразител. Любовта я изпълни и светът вече не беше същия.
Спря изригването на два вулкана, едно земетресение не се състоя и Земята осъмна без нито едно престъпление!

Деветгодишното момче се събуди рано сутринта. За пръв път прочете и разбра надписите, които неговата майка беше написала навсякъде: любов, семейство, мама, тате, баба, дядо, слънце, цвете, обич, щедрост, милост, усмивка, прошка...
Взе лист хартия и нарисува цялото си семейство, нарисува ги хванати за ръце, усмихнати под голямо слънце. С разкривени букви написа: за мама и обичам те.
Закачи рисунката на вратата на стаята й. Направи си закуска и я зачака пред телевизора, да се събуди - рисувайки.
Телефонът иззвъня..
- Ало, – каза детето – кой е?
- Здравей! – каза баща му.
- Здрасти тате.
- Какво правиш?
- Рисувам.
- Какво рисуваш?
- Правя ти подарък. Маминия го закачих на бравата...
- Чудесно! Искаш ли да се видим днес? Много ми е домъчняло за теб.
- Става.
- За обяд?
- Добре.
- До скоро.
- Обичам те тате!
- И аз те обичам, много! – с разтреперан глас каза баща му и затвори телефона.
Детето нарисува ангел, после още един... Върху рисунката му се спусна малко бяло перце и кацна върху думата обичам. То се засмя и запя песента, която измислиха с майка му:
„Обичам те по цял ден,
Обичам те по цяла нощ,
Обичам те защото не мога да не те обичам...”
Майка му стоеше на вратата и слушаше, след това се засмя и запя с него.
„ Обичам те...”