автор: gringo

На Емили
не мога да постигна изказа.
И не искам…
Но стиховете и, (по странна логика) разлистени
(за някои),
събуждат в моята душа недоосъзнати истини
(понякога).
И чувствам я - до мен, тъй близка…
много близка -
как гледа ме с очите си замислени
(отнякъде)...

На Емили
не мога да постигна изказа,
но в черквата
запалих свещ (за упокой на нейната душа)
и оставих
(на тръгване) една монета
в дискоса…