автор: flood

Трябваше да спаси положението до понеделник. Беше почти сигурно, че няма да успее да изпълни сделката. Не успя да прецени риска, обещаха му, но го подлъгаха, понякога това се случва. Ей така, вярваш в нещо, то се оказва погрешно или поне не същото, каквото си очаквал, и – бум! Погром! Провал!
Не е само в бизнеса така. По-често се среща в живота, защото у нас, както е известно, бизнесът няма нищо общо с живота.
- По-вероятно е да те убия – каза неговият съдружник. – Но ще изчакам до понеделник. Има още три дни.
Това беше в четвъртък. В петък първо му се обади този, на когото трябваше да достави стоката.
- Казвам ти, човек, подлъгаха ме – изпъшка прецаканият. Платих, всичко уж беше точно, обаче ето – виждаш сам. Подведоха ме.
- На кого преведе парите – попита го бавно железен глас отсреща.
- По банков път ги преведох.
- Не те питам как си платил, тъпанар такъв! – онзи май не се шегуваше. – Питам те на кого плати.
Той съобщи име на фирма и на човек. От другата страна на жицата ни звук, ни мисъл. Мълчание. После връзката прекъсна.
Прекъснаха му интернета. Взе го за случайност - готвеше се да звънне на доставчика, когато видя на дисплея на мобилния телефон, че отново го търси съдружникът му.
- Вече е петък. Остават два дни – съобщи му той.
- Да, знам, но все се надявам.
- Надеждите умират последни. Не съм сигурен, че и в твоя случай ще е така.
И тоя му затвори.
Оставаха му два дни – събота и неделя. В събота обикновено мързелуваше – играеше карти, ходеше на риба или просто се виждаше с приятели на по бира. Сега не направи нищо такова. Подреди пасианс, наля си бира и отвори една консерва с риба тон. Никога не беше се чувствал така измамен, толкова унил, предаден, уплашен.
В неделя се бръснеше, пазаруваше, готвеше. Обаждаше се на любовницата. Тази неделя не се обръсна, не се обади на любовницата, купи си нож и си наряза домат с него. Искаше да види как кърви червеното.
В понеделник по обяд най-сетне щяха да му съобщят, че сделката ще стане. Не както трябва, печалбата няма да е голяма, но доставката е осигурена. Все пак няма провал, бизнесът ще продължи.
Но бизнесът не е като живота. Няма нищо общо с него. Хората, които не заслужават живот, правят най-добър бизнес. Нашият нащастен герой заслужаваше за живее. А умря заклан с някакъв нож за зеленчуци. И никой не разбра защо точно беше убит. Бизнесът му вървял нормално, така говореха.