автор: liulina

Високо е и трудно да се скочи,
а после да не падаш невъзможно,
когато иска жертва този свят порочен,
а времето разклаща ни тревожно …
Мигла пада от разплакано око,
няма кой да я спаси от болка,
остава от оцапаното винаги петно
и пресолена раната се вижда малка …
Никога претегленото не е щастие,
не може да се премери необятът,
прекрачва се в безвременното място,
а вятърът на промяната е дори приятен …