автор: AGRESIVE

Познавам ги – хора запалени фарове.
В очите им сякаш потъваш и свършваш.
В душата си пазя редица от храмове,
строени от тях, като спомен за смъртник.

Стени, построени с любов и страдание.
Докосване с мисъл за другия само.
Без жертвеник – те са човешки създания,
но вътрешно носят божествена същност.

Те винаги палят фенери по стъмване.
Ръцете им топли даряват прегръдки.
Главата си скланям и искам да тръгна
с нестихващи факли по техните стъпки.