автор: gu6ter

Нарекох себе си гущер...
Бях повикана
от онази безлична мъгла
на безпътност и хлад.
Нарекох себе си гущер...
Бях повикана
от онази безлична мъгла
на безпътност и хлад.
Океани от време пустотата слушаше моя глас,
сиренно прозвънващ с безнадеждното „...искам.“
Докато не отхапа опашката
на безутешност,
безименност,
транс в невъзможното,
горест..
Пустотата ми каза: „Върви!“
„Тишината на шлейф от несбъднатост Не ще шумоли
след походката ти на носеща несподеленост Цирцея.“
Одисей....Хамлет...Гетсби..
Видях имена,
татуирани в слънцето рано на изгрев,
жигосани с мойта опашка....
И не бе самота –
беше отчаяна изповед
на едно незаслужено време
на минало бъдеще...