автор: kristi

Случва се всичко на малката улица –
любов да заплаче, смъртта да прескочи
до нощната кръчма. Случва се, случва се…
После да цопнат надеждите в локвите.

Сън – бракониер да отмъкне луната.
С фенери да светят клошари и кучета
да завият – майстори на занаята,
трапери опашати, привикнали с риска,

песента на кръчмаря изпили до нота,
небето свалили – да не изтичат
в казана на изгрева топлите нощи.
Случва се, в миг, непохватни бродяги

в тежка вода да изгубят мечтите си.
После бавно и светло, като на празник,
болката да удавят. А във очите им –
сякаш небета, пресечени с мълнии –

тъжен дъжд да поникне и вятърът –
сръчен бръснар – да бръсне сълзите им
с острото на бръснача, да им повярва
и да изпива клетвите на жените им.