автор: miglena

Времето е панделка
в косите на синеока зора
разсечеш ли възела
на надиплените случки
по миглите ти ще полепнат
фантазии на кредит и
почти достигнати блянове
в паралелна панделка-вселена
зората ще е с лилав взор
липата ще ухае на шампанско
по фините ти устни ще проблясват
малинови капчици почти родена роса
и в ритъм седем осми
случайностите ще извият
хорото на неравноделни съдбовности
витринката с порцелановите фигурки на
събития и факти би могла
да заживее свой самостоятелен живот
докато ти, с разпуснати коси на волята си,
би могъл да сътворяваш
измерения с размерите на
пулсираща галактика в дланта си
или на зеница, отразяваща ням космос ...
но когато по пладне
се завърне дъщеря ти
най-красивата панделка
ще е в нейните сатененосмолисти коси
... и ще забравиш за всичко "почти" ...
привечер ще си дядо,
ехх, ще си спомниш може би
за приказката как времето било е
само панделка ... и дано не те боли
за "почти" изживяното

*****
(: вярвам в аксиомата,
че е възможно да се създават
паралелни измерения от неща, които
почти са се случили или биха могли да се случат ;)