— И аз те обичам! — казах аз, сякаш по навик.
Сега, след като плановете ми за тази вечер пропаднаха, нямах представа какво да правя. Излегнах се на дивана във всекидневната и включих телевизора. Отново нямаше нищо интересно за гледане. Пуснах си музика. Надявах се това да повдигне настроението ми.
Взех си продължителен душ, на излизане от банята наметнах върху голото си тяло любимия си син халат.
Стана ми прохладно и свежо. Погледнах се в огледалото и това, което видях ми хареса. Тъмна кожа и още по-тъмна коса, падаща тежко до средата на гърба ми. Очите ми — зелени, с нюанси на гълъбово сиво. Висока съм и определено бях и още съм красива жена. Е, имах и няколко излишни килограма, нищо, с което не мога да се справя.
Но не съм щастлива. Миналата седмица навърших тридесет и пет и това, което бях постигнала определено не ми беше достатъчно. Натъжих се.
Отидох до кухнята да си направя коктейл. Взех от шкафа висока чаша, изцедих си портокал и киви, добавих студена сода и листа от мента. Нарязах на шайби лимон и си сложих сламка и чадърче за разкош. Отпих и въздъхнах тежко. Сега ми оставаше да преборя самотата в часовете преди лягане.
На следващия ден както винаги станах рано. Още с отварянето на очите си погледнах профила си във фейсбук, дали Иван ми е писал. Имаше кратко съобщение, изпратено четиридесет и пет минути след полунощ, в което питаше дали съм му сърдита. Определено бях, но го разбирах. Взех душ, облякох любимия си костюм в коралов цвят и завърших с позлатена шнола, с която захванах косата си в силно опъната назад конска опашка. Грабнах палтото си и тръгнах.
В офиса Галя ме посрещна още от фоайето с думите:
— Таня, побързай! Искам още нещо да обсъдим преди срещата!
— Вземи по едно кафе и ела в конферентната зала да поговорим на спокойствие — оправих се натам.
— Виж какво съм измислила! — каза тя, докато затваряше вратата. — Можем да използваме две от графиките от последната презентация и днес. Ще ти покажа кои, а ти ще решиш!
Галя е най-добрата ми приятелка и единствената колежка, с която успях да създам екип. Много често в нашата работа работим сами. Толкова много искаме успех, лично наш, че не можем да създадем партньорство. Началото беше подобно и за мен — пробвах сама, но много скоро осъзнах, че заедно с правилния човек ще постигна повече.
С Галя сме различни и точно за това имаме по-добри резултати, всяка от нас успява да омае различни клиенти. С две думи: получаваше се страхотно. Или казано с правилния термин — синергия — с нея сме „2+2“, но заедно правехме повече от четири.
Днес имахме среща с клиенти, която среща щеше да бъде първа и трябваше да се справим страхотно, за да не остане и последна. И двете бяхме напрегнати и леко изнервени. Само че, докато Галя ставаше все по-неспокойна преди началото, аз ставах все по-уверена с всяка следваща минута. Скоро представителите на компания „Лукс“ пристигнаха и започнахме. Неусетно отминаха няколко часа, а от опит знам, че щом това е така, значи сделката ни е в кърпа вързана.
Вече беше късният следобед, когато успяхме да хапнем по сандвич и пием кафе. Бяхме в много добро настроение и обсъждахме да се отбием в новия клуб на ъгъла на „нашата“ сграда. Изведнъж в ума ми проблесна спомена за очите на господин Сериозен от фитнеса.
Реших да бъда импулсивна и да последвам желанието си. Отскочих до апартамента взех сака си и потеглих към салона. По пътя пуснах радио и го усилих, вървеше една от любимите ми песни на Пинк. Започнах да пея, разпуснах косата си и натиснах педала на газта.
Когато пристигнах беше минала първата част от тренировките и се отправих към уредите. Очите ми шареха неспокойно в търсене на един конкретен човек. Започнах да се ядосвам сама на себе си. „Какво си мислех по дяволите? Та нали знам късмета си? Той няма да дойде! Ами ако дойде, какво тогава? Таня, да не мислиш, че те е запомнил?“ Ето тези мисли се щураха в главата ми, докато заставах на бягащата пътека. Днес определено тренировката ми не вървеше леко, и след около четиридесет и пет минути реших, че е време да си тръгвам. Наведох се — взех бутилката си с вода и надигайки се го видях. Тъкмо влизаше. Използвах момента, за да го огледам добре и останах много впечатлена. Изглеждаше страхотно! Бяла тениска, която очертаваше мускулите му, дълги и стегнати крака, косата му — оформена в небрежна прическа. Но очите му бяха това, което подкосяваше краката ми. Дълбоко, интригуващо сини. Все пак бях решила да си тръгвам, и се тръгнах към вратата, когато чух:
— Тази вечер май закъснях?
Гласът му — дълбок и интригуващ, премина през мен като електрически заряд. За втори път ми се случваше да не мога да измисля приличен отговор… някоя остроумна шега. За това само се усмихнах и отминах. Ужас! Чувствах се отново като ученичка. Забравено и много странно чувство.
Цяла вечер имах послевкус от тази среща. „Странно е как само няколко думи или поглед могат да те извадят от равновесие — мислех си аз. — Та аз съм пораснало момиче! Не съм дете!“
С Иван отидохме на ресторант, а после по мое желание дълго се разхождахме из осветените улици на София. Имаше моменти, в които докосвах ръката му. Желаех да го целуна и да се сгуша в него. Имах нужда от топлина му, както физически, така и душевно. И двамата знаехме, че ще бъде безкрайно неуместно. Още си спомням за случайната ни среща с негов колега, когато въпреки че вървяхме на голямо разстояние един от друг, аз се почувствах виновна. Имах чувството, че е изписано на челото ми — „Тя е любовницата!“
Нощта за съжаление не беше пред нас и така — отправихме към апартамента ми. Застана на вратата и ме целуна. Беше една от онези страстни и дълги целувки, които не искаш да свършват. Притиснах се в него и усетих как тялото ми се отпуска в прегръдка му. Помолих го да влезе, но получих отказ. Чакаше го жена му.
Отново останах сама! Преди време свободните вечери ми харесваха — излизах на разходки, късно кино или обикаляхме баровете с колеги, но сега… Всичко ми се струваше банално, сякаш вече съм го преживяла и не предизвикваше в мен удовлетворение.
Следващите дни минаха бързо. Работата беше много. С Галя бяхме съсредоточени в реализирането на нашия проект. Получили поръчката с много кратък срок за изпълнение, сега следваха дни на изтощителен маратон. Сутрините ставах рано и отивах в офиса, а от там си тръгвах не по-рано от осем и половина вечерта. Не намирах време за срещи с Иван, а за фитнес и дума не можеше да става. Все пак от време на време, като досадна муха, се връщаше спомена за господин Сериозен. Тогава се усмихвах, а Галя веднага ме хващаше.
— За какво мислиш?
— За нищо особено — отвръщах аз, но усмивката ми ставаше все по-широка.
— Това нищо, ще да е голяма работа щом засияваш така.
— Е добре, ако си послушна ще ти кажа, но след като приключим проекта — подразних я нарочно.
Тя е от малцината, които знаеха за Иван и естествено не одобряваха връзката ни. Нормално. Аз също не я одобрявах. Никое момиче не си мечтае да е влюбено в женен мъж. Аз, всъщност искам мой мъж имое семейство. Някой, отдаден само на мен, да мисли само за мен, да целува само мен…
До този момент не го получавах!
Вместо това трябваше да се задоволявам само с остатъците, които един вече обвързан любовник може да предложи.
Следва продължение…