Казват, че дърветата в гората са неразумни... тоест нямат разум... тоест глупави са... глухи са... неми са...
Как тогава напролет си говорят с вятъра, който им нашепва кога да отпуснат своите нежни пъпки в топлите му ръце? Как знаят кога да разлистят зелените си дробове, за да вдъхнат живот на всяка тревичка, на всяка птичка? Кой им казва кога наближава есенната вечер и е време за сън, за да съблекат пъстрата си нощница и да се завият с пухкавия си бял юрган? За какво си мислят докато около тях бушуват зимни виелици и превиват сънливите им клони?
Казват, че хората са разумни... тоест имат разум... тоест умни са... повечето от тях чуват... повечето от тях говорят... повечето от тях режат дървета...