автор: pc_indi

Една кокетна пролетна локва, потомка на средно голям облак, се спусна по сребърните въженца на кроткия дъжд и затанцува весело по асфалта.
Чистата й прозрачна рокля се завъртя в пирует и отрази срамежливите слънчеви отблясъци, изкъпаните сгради и протегнатите към нея клони на черешата, спускащи малки, бели точици от цветовете си по полите на роклята й.
- Ех, че хубаво!- радваше се локвата.
А когато с нея затанцуваха и две малки, гумени, червени ботушокрокодилчета с дръжчици, водени от едно пискащо от радост момиченце, локвата съвсем засия и запя:
- Шляп, шляп, шляп!
Най-доброто баб,
дето дава с жаб
да си правим шляп!
Шляп, шляп, шляп!
Ах какви са мили
тези крокодилмобили!
Шляп, шляп, шляп!
Как подскачача жаб
заедно със баб!
Ах какви са смешни
с точки от череши!