ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 710
ХуЛитери: 0
Всичко: 710
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Мразеше физкултурата, особено бягането в училищния двор. Беше изморена и потна. Обличаше се бавно, с отегчение. Нейните съученички отдавна бяха тръгнали зачервени от играта, сред безгрижен смях. Сега съблекалнята изглеждаше тиха, тъжна, студена като затвор. Не бързаше за никъде. Наведе се да си завърже маратонките и долови до болка познат глас:
- Охооо, здрасти! Сама, ли си?
Тя се обърна смутена и прилепи слабото си тяло към металния гардероб. Усети в твърдината му опора и закрила.Замълча. Видя как я оглежда леко иронично с неговата типична присмехулна усмивка. Най-напред изпитателно по лицето, после бавно по ханша и бедрата. Добре, че беше облечена. Дънките и якето осигуряваха някаква минимална защита.
Познаваше много добре всеки негов израз.Този не вещаеше нищо хубаво!
- Е, явно няма никой. - отговори сам на зададения въпрос.
Усмихна се още по-самоуверено.Заприлича й на хищник обмислящ своя скок.
- Може би тогава ще ми дадеш една целувчица? А може би повече?
Приближи я бавно. Ръцете му стиснаха болeзнено крехките й рамене. Усети волята в него, властта, но наведе глава прехапвайки инатливо устни. Знаеше, че е свикнал да получава винаги своето.
- Нали ме обичаш? Защо се дърпаш сега? - подхвърли уж невинно.
По лицето й изби издайническа червенина. Беше с вързана коса и нямаше как да я прикрие. Той се наведе към нея и тя почти усети дъха му. Беше непоносимо изкушаващо и същевременно унизително. Гордостта в нея надделя. Отблъсна го с всичка сила:
- Не е вярно! Излъгах те, нарочно! - изкрещя отчаяно.
След това грабна раницата си и излетя като куршум през вратата. Затича се по стълбите, но от страх да не я догони спря на втория етаж. Скри се в първата й попаднала класна стая. Прилепи лице до вратата притаявайки дъх. Постоя мълчаливо известно време. Предположи, че си е отишъл, но във фоайето на училището за малко не се сблъска с приятелите му. Смееха се нещо и го разпитваха. Той се хилеше гордо, а накрая обяви на всеослушание:
- Навита ми е, но не ме интересува. Дори не може да се целува като хората.
Компанията замина сред бурно одобрение и смях. Някои го потупаха окуражително по рамото.Тя видя как той изостана, поспря се като че ли търсеше някой. Изглеждаше умислен. После се затича навън.
Тя си тръгна още по-тъжна. Това й беше за урок. Повече нямаше да признава на никой нищо дори от сърцето й да капе кръв.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 108861 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Признанието" | Вход | 3 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Признанието от Stargazer на 16.03.2016 @ 11:39:08 (Профил | Изпрати бележка) | По мое мнение, разказът не разкрива достатъчно героите. След като го прочетох, дори не мога да реша кой от двамата ми е по-слабо познат. Младежът, който е описан като безсърдечен използвач, но някакси заслужил любовта на героинята, или самата тя, която по незнайна причина е влюбена в него и му е признала това, въпреки че изглежда е наясно що за човек е той.
Корените на конфликта са мъгливи- може би това е идеята, да загатва, но според мен малко повече дълбочина и описание на събитията, довели до сегашните действия на героите, биха били полезни.
|
Re: Признанието от Stargazer на 16.03.2016 @ 14:47:08 (Профил | Изпрати бележка) | Още един коментар от мен :-)
Моля не ги приемай като зложелателна критика- просто аз самиият бих искал да получа подобни подробни коментари, които всъщност ми казват нещо за това, което съм написал, а не са просто изказвания от рода хареса ми, не ми хареса.
Късите разкази (флаш прозата) ми е любима и на мен, затова и разказът ти ме заинтригува. В този тип разкази трябва с малко думи да се казва много и не бива авторът да се увлича в описания, които не добавят нищо към историята. Например в твоя разказ описанието на съблекалнята е ненужно- читателят не се интересува как изглежда тя, тя не добавя нищо към историята освен като място, където става действието. Дали е топла или студена, тъмна или светла- това няма значение. Също и описанието на героинята- това, че тя мрази часовете по физическо не ни казва нищо за нея като човек. Даже напротив, извиква в нас образа на дебело момиче, което се задъхва при бягане и затова мрази часовете по физическо. Нейното описание може да се направи в хода на историята, като виждаме действията и, жестовете, мимиките...
Също така е необходимо и някакво описание на другият герой- младежът в разказа е напълно неописан. Висок ли е, нисък ли е- не се знае, нямаме отправна точка, от която да си го представим. Не казвам че трябва това да бъде казано в прав текст, но някакви факти е нужно да бъдат споменати, за да може читателят да изгради представата си за героя.
Това е от мен, надявам се да ти е полезно. Приятно писане! |
Re: Признанието от kameja на 19.03.2016 @ 20:27:13 (Профил | Изпрати бележка) | Кратък разказ, описващ ситуация - синтезирано и изразително. Не ми е нужна повече информация, нито пък някое описание ми е в повече. |
| |