автор: Zazorqvane

Превъртал ли си видео на кадър?
Напомня ли ти филмите на Чаплин?
От бързане по лентата изстрадала
остават драскотини. Неподбрани,
моментите във лентата се късат.
Подобно неизбежен понеделник,
начеващ омагьосан, лъскав пръстен,
с финал във изморената неделя –
привидно. После всеки следващ
подканящо, безгрижно се нахлузва
на стопления врат, извива нежно,
изсмуква го. От сънища отпуснат,
настройвам сетива, юмруци, бицепс
за скорости, упойващи до пръсване.
Невинни, ежедневни, прости скици
превръщам в натюр-морт. Каменоломна
да би била главата ми, въжета
да имам вместо нерви и зарядно
сърцето ми да движи – безполезно
е всичкото за бързащия график.
Додея ми. От пръста върху копчето,
превъртащо ме всеки ден на кадър.
От похабените милиони нервни снопчета,
физиономията суха в огледалото.
Със скалпел стриктно да изтръгна
настъпващия пръст от дистанционното?
Но, струва ми се, май е време първо
от собствените длани да започна.