автор: Rossa

Пак в ръцете ти силни горя
а пък ти във мене напираш,
Искам само преди да умра,
да ти кажа, мило, не спирай!

И дори да те моля да спреш,
пък със всичка сила те стискам,
Продължавай във мен да гребеш
Защото, мило, те искам!

И когато плувнал във пот,
Върху мен уморен се стовариш,
Продължавай, дори да крещя,
Мене, мило, да галиш.

И когато отново с уста
Ятагана ти мощен обхвана,
Посечи ме, мило, без страх
със блестящата му стомана.

Ето вече зора зазори!
Ти за сетен път лудо ме яхаш,
Мило, силите ми изпий,
утре пак ще те чакам!