автор: Jan_Terter

Трижди проклети
Трижди разбити
Парчета стъклени сплети !
От нишки душевни
Нишки увити, около златни очи.
Докосват белите гълъби
По ледовития бряг на Посониум – Презбург
С фино Па по светлинни стъпала
Обгърни ме с лаврови венци
Изпълни ме с парливо дихание
Изгори жлъчта на моят ритъм
Попари сърцето ми с възпоменание
Спомни, боля ли, когато ще убит съм
Взриви думата ми с хиляди целувки
Залепи я с любов от твоите мечти
Счупи чувството с изкуствени преструвки
Съживи ме с амброзията на чистата си обич
Бъди Сафо на моят цял всемир
Сложи стени на звездните вселени
Нека устните ти докоснат за сбогом
Челото изстинало с кървавия мундир
Любов или свобода – с теб ще съм духом !
Как смъртта така ни раздели...?