автор: VladKo

Вий питате що не потънах с „Титаник” и аз?
Ден-два преди срещата с айсберга цопнах през борда.
И давещ се, в ретроспектива се виждах тогаз –
бездарник с цигулка, скрибуцал нестройни акорди.
Живот – буламач неподлучен – приготвих си сам –
картонена торта със плънка от дъжд и мъглица.
Но дълг или работа няма на други да дам,
когато годините още започват с петица!

Ни праведен, нито пък грешен, във рамка скован,
не свирил на мостик на никой изкормен „Титаник”,
видял свят, светът го видял (и „Мерси!” за това),
квант щастие съм изчагъркал и близал съм рани.

В космичната музика нота ще вложа една –
с вибрации звучни, с душа неподправена, жива,
ще Му я предложа смирен, без тъга и вина,
но ангели с дяволи в хор ще извикат: „Фалшива!”