автор: Macossa

Привет! Тук съм - скъпи Ваш баш поет – Бай Жоро,
искам те осенен от идеята за лиричен манталитет, възможно най-скоро
натискам те докато трахеята ти се натърти, спирам с първо, почвам с второ
влизам с безбройно много ъперкъти, без опора и безспорно става спора
от знатен авторитет произлизам,
със измислен амулет, собствен, на врата нанизан,
със среден интелект, позлатен капацитет,
покосен из основа с душевен рушвет,
но още ходя аз напет, на пет бири -
тая, дупка в самочувствието ми я оставих да си дири...
остро надарен съм с голо слово,
с постно нареден словоред, зареден
сносно въоръжен, с олово, арбалет,
когато спреш с халосни да стреляш да си зает
ще издишам озарен и напиша на ново Най-Новия Завет
и нарочно на теб, бих ти дал един единствен съвет -
на точно тоя рап тепих съм вандал във буен разцвет,
злобен хип-хоп атлет със завиден бирен силует
Плагиат във всеки един измислен аспект,
душата с дефект и мисъл на диалект в комплект
Напускам нощем тоз денонощно охраняем обект,
преследвам мощно поредния заветен субект
Искам я - дъщеря на известен архитект,
безвъзмездно ти връчвам респект,
мъча се да не мисля инкорект, но
точно във антракта, нарочно си загубих такта
и още на своята трета визита опитах попитам как
с портрета на Че Гевара на ново да я превъзпитам.
Човече, тая ми е от тогава още вечно сърдита,
и сега за мен е най-вече карта безвъзвратно бита,
събудих се от тая кома, многократно крита
зачудих се с какво да си възвърна апетита
и реших да й отвърна с поема сбита,
Ала отведнъж се обърна таз кобилка, непорочна,
взе връз мене да връхлита, да налита,
от бутилката изпита и разбита, да залита.
На края охраната на театъра, корави, започна да разпитва
това накара я забраната на психиатъра,безсрочна, да забрави.
По време на разпита кръстосан, направи пиянски нескопосан пирует
А той на свой ред,обара сивия си панталон,
извади новия си телефон и в нетипичния за него умерен тон
звънна на своя залисан адвокат,накара го да сключат пакт
и заради пустия показан афинитет към една псевдоактриса
се подписа без доказан факт,остана слисан и с прахосан имунитет.
Гледаше само да не остане ядосан и валат
Анатемосан психопат, гад от отвъден пъкъл, ад,
За него няма папред и рахат, има само пад и назад
И след този бляскав акт, остана да я тормози само онзи негов постулат:
„Когато можеш, а не искаш, няма да можеш, когато искаш.“
Кънтеше в главата и като куршум от добре смазан автомат,
Вървеше към вкъщи на зиг-заг, щото от снощи беше още шах и мат.....