автор: ZAGORA

Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка- леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан”.Започнахме да пренасяме от рано с моята кола
сандвичи с пръжки и крехка сланинка, четири бременни дамаджани с домашна кераца и две турски синии с наложена баница-кавърма.Вкарахме и петдесет бройки от духовните излияния„Стенания под юргана”,за да може авторката щедро да ръси върху тях като с кадилница автографи и почтенно да заработи някой лев.Промоцията мина общо взето задоволително.Събрахме се около стотина почитатели на поезията, на пръжките и на керацата. Леля Мита обхваната до предел от сценична треска и розовееща като пембяни кюлоти , седеше зад натрупаните върху масата книги и срамливо се усмихваше на почитателите. Две пенсионерки от самодейния театрален състав сричаха вопиющо и с преливащи от нега гласове Митините любовни излияния, докато друг изтръгваше анемични звуци от раздрънкано пияно. За леля Мита резултатът от представянето беше ръкойка от три дежурни букета.Първият- от кметството,вторият-от деветнадесетия местния съюз на писателите,в който членуваше авторката и третият- от пенсионерския клуб. Част от пенсионерското общество присъствуваше,защото обичаше да гледа сеир. За всички присъствуващи резултатът се изразяваше донякъде в изпитото вино, изядените сланина и пръжки и кавърма-баниците.Духовният разултат беше най-скромен-едва двайсетина продадени книги с посвещение и автограф. Но най-загадъчен остана за мен четвъртият резултат.Един прилизан тип хванал мазно под ръка леля Мита я разхождаше като извънбрачно пале току-що влязло в общински приют.Те ходеха нагоре-надолу от единия край на клуба до другия и обратно.Нежно долепил глава към ухото й, чешитът й нашепваше нещо,а поетесата Мита ухилена като шоколадов трюфел,пълен с шампанско, в съгласие клатеше глава.Беше ми интересно да узная що за птица е човекът,който неспасяемо омайваше тая велика жена,но трябваше търпеливо да дочакам узрелия за въпросите ми миг.
Когато потеглихме обратно към дома на леля Мита,тя дълбинно впи малахитов поглед в очите ми и промърка като отегчена и разглезена от похвали примадона:
_ Що не прескочим до кафенето на писателския дом и да разпуснем с едно,две питиета,Фанче?Може да се окаже,че имам повод да почерпя...
Когато влязохме се оказа,че е пълно с поети и не чак до там поети,с писатели и не толкова писатели,но всички да един претендиращи да са велики и неоценени от простолюдието.Все пак намерихме свободна маса в едно ъгълче и леля Мита положи нежно върху нея наръча от китки,който предизвикваше вниманието и предупреждаваше,че притежателката им е забележителна личност.Когато сервитьорът дойде за поръчката, леля Мита го помоли да й осигури съд за цветята на почитателите си.И всичко това оповести с тон,доволно висок,за да я чуят ония,които бяха насочили към нас щръкнали пеленгатори.По наш избор пристигнаха две зелени мартинита ,барабар с маслинките. Приятелката ми вдигна тържествена наздравица и каза:
- Нека да пием за истинските неща в живота и за дълголетието на таланта,Фанче!
Отпихме по глътка от магическото питие и усетих инвазията му във всяка моя клетка.Когато повторих, вече имах сили да слушам дрезгавите звуци от устата на леля Мита.Звучеше като същински Джо Кокър,само че в пола със цепка до сливиците.
-Ако промоцията не ме дари с нужните очаквания,то поне ме предпази от нежелани конфликтни ситуации,приятелко-започна мъдро тя своята пледоария-Получих някои леки контузии на сетивата,но какво да се прави?Има рискове във всеки занаят.Спомняш ли си един мъж слаб като анорексик и с панталони нагърчени като кюнци.Той скачаше от група на група като скакалец и слухтеше,за да предотврати някой евентуален заговор срещу себе си.
Кимнах с глава,защото наистина се бях впечатлила от описаната от Мита личност.Спомням си,че тя имаше тясна и дълга глава,сякаш самата велика Света инквизиция я беше стискала в менгеме.
-Е,това беше председателя на писателския ни съюз.Мога надълго и нашироко да ти говоря за тоя тип,Фанче.Когато навремето старият ни председател отпътува безвъзвратно към небесния писателски рай,господин Мирослав Хитрашки неочаквано и внезапно в един есенен ден ме откри у дома.Той носеше списък с имената на всички членове на съюза.Започна да ми обяснява,че желае да заеме председателското място като обещаваше да върши велики дела, ако му дадем благословията си.Изтъкваше,че е най-подходящия кандидат,защото е млад и талантлив безработен учител по български и немски и прелива от оргазиционна енергия,която трябва да каптира и канализира.В колата,с която беше доприпкал до блока ми седеше кльощав старец,който ме гледаше под око и от време на време охкаше сърцераздирателно.Хитрашки ми обясни,че е водил болният си баща на лекар,защото страдал от възпалени хемороиди.Но въпреки синовните си задължения той щял да положи усилия и да изпълни и обществените си задължения.Предстояло му да обиколи цялата област,за да събере подписите на всички съюзни членове.Почвал от мене,защото аз съм му се струвала най надеждна.Бях чувала за него,че зад гърба си има три разтрогнати брака и две провалени съжителства на семейни начала,но какво от това. Значи още ври кръвта на петдесетгодишния младеж...Нали и аз имам два развода,Фанче?!Другото,което беше стигнало до слуха ми и сериозно ме безпокоеше,е че господин Хитрашки вре острия си нос навсякъде където има келепир.Къде започне да се списва нов вестник,той е обезателно в редколегията.Къде има комисии,ръководства,съвети,съюзи и всякакви други форми с възможности за изгода и далавери, той все е на всяко гърне мерудия.Но бях установила,че не винаги му се получаваше.Вестниците,в които работеше, фалираха един след друг,а комисии,ръководства се сриваха внезапно и по неизвестни причини.Но какво пък?Човекът може просто да е кутсуз и да не му върви.Може пък съдбата да му се усмихне,може ние да сме му кадема,Фанче?Завъртях министерски завъртулки върху листа и сякаш подписах смъртната си присъда...Ей тука,Фанче,ей в оня ъгъл се събрахме след няколко дни членовете на съюза,за да гласуваме за новия си председател.Той пристигна тържествено,нарамил чанта Армани-последен оргазъм на модата,с гордо изпъчени гърди в италианско сако и нови,скърцащи обувки на Дайхман.Седна,извади листите със събраните като за сирашки помощи подписи и без излишни извъртания се самопредложи.Звучеше страшно нелепо,приятелко и обидно за всички присъствуващи.Повече от половината бяха против кандида и на избора май му се разклатиха краката.Настъпи гузна тишина,защото даже и тия,които се бяха подписали на листите се отказаха от подписите си.Напористият кандидат се умърлуши.Тогава настъпи моя миг.Съжалих нещастника,а и реших да защитя позицията си.Нали първа се бях подписала в скапания списък.А аз имам един принцип,приятелко-което плюя да не го лижа.Скочих и поех в ръцете си здраво юздите на настъпилата ситуация.Че като му дръпнах една защитна реч,не ти е работа,Фанче!Призовах здравия разум,изтъкнах младостта и творческата енергия на кандидата,огромното му желание да служи на един съюз от членове в преклонна възраст.Възрастовият ни обхват,мила Фанче е между 60 и 80 години.Мърках с най-кадифените нотки в гласа си,галех с най-милия си поглед присъствуващите,разголвах до край душата си и въпреки че и сама не си вярвах много,но бях влязла вече във роля и трябваше да играя до край.Е,избрахме го криво-ляво с мижаво мнозинство.Мислех,че ще ми бъде благодарен за подкрепата новият председател.Мислех,ама не!Нищо подобно не се случи.Даже напротив!Започна да ме закопава където може и както може.Когато общината помагаше с парични средства на бедни поети и писатели в невъзможност сами да издадат книги, тоя красавец направи всичко възможно,за да бъда отстранена от списъка на кандидатите. Бях провъзгласена за най-некадърната поетеса на Съюза и видях парични помощи през крив макарон.Спомням си как на една писателска среща, с бъкаща от самодоволство физиономия, господин председателят фриволен и заобиколен от кършещи се поетеси-красавици се приближи към мен,за да ми съобщи,че комисията,състояща се от местни културни величия е отказала да ми отпусне подаянието за издаване на книга.Страшно трудно ми беше,мила сестро,да запазя самообладание пред тоя нефилим с издължен череп от Паракас,който се беше вторачил в мен с наслада и присмех.Успях някакси да прикрия огромното си желание да залепя яката си ръчица върху розовите му бузки и да угася ироничната му усмивка.Но домашното възпитание и себеуважението ме възпряха да го направя.Защото,мила Фанче,до ушите ми беше стигнала вече новината колко старание е положил господин Хитрашки пред комисията да ме издуха от списъка на кандидатите за помощи.На мое място той предложил една наша колежка,огнена брюнетка около трийсетте,необвързана и с мощен балкон.Разбира се,че я одобриха,но нещата не спряха до тук.Тя пишеше поезия,но и приказки за най-малките.Те бяха не по-дълги от десетина кратки изречения и звучаха така дебелашки възпитателно,така безцеремонно назидаващо,че на всеки малък читател би му се искало да направи нещо напук на тая досадна леля,която му размахва пръст и се опитва да узурпира детските права и свободи.На всичкото отгоре дамата проявяваше отслабен имунитет към сложнотиите на българската граматика и правопис и претенции да създаде и приложи една нова правописна доктрина.Бях имала възможността да прочета литературните бисери на тая пищна госпожица.Затова силно се изненадах когато прочетох двете й новоизлюпени книжлета.Приказките й в тях бяха в пъти по-сполучливо изложени отколкото старите им варианти.Позачудих се,но по-късно самата авторка чистосърдечно ми се похвали,че редакторът Хитрашки е пренаписал историите й като усърдно работел в дома й , пийвайки си питиенца,хапвайки си мезенца,а после сладко отдъхвал в моминото ложе.Независимо от психологичните атаки на тоя наш Пишурка на даскалската поезия аз,Фанче съм уважена тук-там от сборници и алманаси.Е,не са много,но ги има.Периодичният печат и той се сеща отвреме навреме за мен.Но и тук Марашки ми спретна един голям номер.Щеше да излиза национален алманах на Съюза ни.В предния алманах само трима-четирима от нашия филиал бяхме уважени с представяне.Имах биографични данни,снимка и едно хубаво стихотворение.Бях доволна и предоволна.Затова реших тоя път да се постарая да представя още по-добре себе си.Изработих ръчно голям и красив плик.Актуализирах биографията си и поставих нова снимка –в профил и анфас,с артистична поза,модна прическа,грим,тежък гердан.Абе какво да ти говоря,Фанче?!Знаеш ме,че съм жена с тертип.Подбрах шест от най-добрите си произведения и даже опис на документите въведох.Но още като позачух,че нашият Хитрашки лично щял да носи произведенията на Съюза в София,нещо ме бодна в сърцето.Когато след близо година отпечатаха сборника оказа се,че всички мои чувства от шесто нагоре правилно са ме предупреждавали за надвисналата опастност.Беше отпечатано само едно мое стихотворение и то беше най-слабото .Биографията ми беше така офъкана и осакатена,че не се разбираше биография на Мита ли е или на Митхад паша.А снимката беше най-голямата загадка.И до днес не ми е ясно от къде беше я изровил тоя велик фалшификатор Хитрашки.На нея приличах на гренадир от епохата на Людовик xiv,заснет от папараци в тунела под Ламанша.Е,не мога да отрека,мила ми сестро,че господин председателя успя да ме уязви.Три нощи не склопих очи и само като се сетех за тоя резил,студена пот ме обливаше и сърцето ми почваше да топурка като газена тенекия под опашката на квартален пес.Ти какво,да не мислиш,че съм тръгнала да му искам сметка ?! Нищо подобно!Запомни добре! Под достойнството ми е да слизам до нивото на ибрикчията Хитрашки.Аз зная ,че има Видов ден,в който всеки получава това,което заслужава.Но какво ме топли това възмездие,щом аз от чужди глупащини побелях и вече получавам вдъхновение за творене само след като му цоцна поне половин ока винце.
Не съм споделяла до сега с теб,приятелко,но нашият регионален Съюз всяка година издава по един поетичен алманах.Плащаме си за отпечатаните произведения както попа си плаща за теляк в банята и чиннопоклонно чакаме с месеци,че и с година, докато излезе мизерното книжле от 30-40 страници.Получаваме по две бройки-една за семейния архив,а другата- да се поперчим пред приятели и роднини.Последното ни чакане,Фанче,заприлича на някогашното чакане за съветски возила в мототехника.Изминаха повече от две непоносимо дълги години,а и до сега въпросното литературно отроче не се е пръкнало ни бяло,ни черно.Когато попитам какво например се случва с алманаха, започва се едно такова мънкане и снасяне на такива опашати,но плитки лъжи,че се чудя как е възможно зрели хора,побелели от годините, да нямат ни свян,ни срам.Дадохме си паричките,гушна ги някой в бездънния си джоб,а ние и досега чакаме от умрял-писмо.Че има ли по-голяма гавра,сестрице,със нежната,лирична душа на поета и писателя от това.И що за налудничеви правила се измътиха авторът вместо да печели от интелектуалния си труд да плаща на издателствата като на скъпо платени проститутки,за да му доставят удоволствие рожбите му да видят бял свят.А после тревожно и срамливо да ги разнася и предлага от книжарница на книжарница...Ама като се замисля и това си има своето обяснение щом от десет граждани на тая държава избуяват като киселец след пролетен дъжд петнадесет литературни светила.Нямам никаква идея как става това,но е факт,който не може да се подмине мимоходом.И всичките бързат да издават,за да се покрият с неувяхваща слава. Ех,ех,ех,Фанче,Фанче,сложни времена настъпиха,сестро,много сложни...
Леля Мита щракна с пръсти,за да привлече погледа на минаващия сервитьор и поръча със замах още по едно питие.После ме фиксира с премрежен поглед и продължи своята пледоария.
-Постепенно господин Хитрашки беше вече не председател,а самия Съюз.Да,той се превърна в самия Съюз.Сигурно вече се питаш как така.Всички инициативи и дейности,всички решения и културни събития бяха само негови.Даже си учреди сам литературен конкурс.Сам си го учреди,сам си е жури,сам си раздава награди,сам си пише хвалебствия в пресата.Ще попиташ какво правим ние,останалите членове на Съюза.Ще ти отговоря.Ние сме само и единствено публика.Непрекъснато ни събира на някои от неговите мероприятия,за да ръкопляскаме и да се възхитим на величието му.Сега накрая ще ти кажа какво направи той тая вечер на моя дебют.Дойде,прегърна ме и ме целуна като шепнеше в ухото ми:”Мите,велика си,а стиховете ти са брилянтни.Моите поздравления!”
Само десетина минути след това той взе думата и пред цялата аудитория каза:”Мога да поздравя нашата поетеса с малко позакъснялата й стихосбирка,въпреки че на мене лично не ми стана ясно какъв литературен жанр изповяда тя.Дали е поезия,дали е проза,дали е елегия,балада,ода или някакъв апокрифен жанр,който тепърва ще евоюлира на литературната ни планета.А може пък да е лирическа поезия!Кой знае?!”
Чела бях не веднъж осмърдяната от бездарие поетическа армея на нашия председател.Неговите хумористични разкази така ме натъжаваха,че после дни наред пръст да ми покажеш и започвах да плача.Въпреки това никога с никого не бях споделяла своето мнение.Защото аз знам,мило Фанче,че всеки си има своите читатели.И един да го хареса,пак е достатъчно.Но тоя Юда ме извади вън от кожата ми и затова сега го споделям.Тъкмо когато след неговото изказване призовавах всички земни сили да отворят земята и тя да ме погълне,за да се сложи край на душевните ми страдания когато се появи главният редактор и собственика на едно мастито издателство.Предлага ми да издаде двутомник с поезия и проза.Печалбата от продажбата ще делим на две.Цялата грижа около издаването и промоцията,достоянието до медиите и продажбата ще бъде за сметка на издателството.Подписахме и договор.В чантата ми е.Занесах го и на господин Хитрашки да го прочете и му се израдва.Представа си нямаш,Фанче,какво видяха очите ми.Чела си приказката за златното момиче.Реката,която непрекъснато променяла цвета си в тая приказка ряпа да яде пред промяната на цветовете върху лицето на Хитрашки.Той тая нощ ще брои звезди и ще осъмне виейки от яд и черна завист.Толкова съм щастлива,скъпа приятелко!Е,наздраве и да пием по тоя повод!
Леля Мита ме обля с изумрудено сияние и чашите ни звъннаха.Помислих си:”Така е.Ако Юда не се обеси сам след предателската целувка,тогава съдбата се намесва,но възмездие има винаги.”