автор: kandid

Няма шега, нито грешна сметка,
чукнах седмата десетилетка.
Няма шега, няма измама,
но съм още върло млада.

С облаците се надбягвам,
и с вълните се надплувам,
с птиците се над лудувам.
Често яхвам и конете,
с тях аз гоня ветровете.
Македонка съм корава
що се с себе си глумява.

Със години съм богата –
триш благата, пребогата!
Но най-богато са ме надарили
на татко гените от праотците наследени
и на мене с любов присадени.

От детството си произхождам.
На Дунава от морните води,
на Добруджа от златните ниви,
от гордата осанка на баща ми,
от бялата хубост на майка ми.

Усвоих и занаята
и го пуснах в употреба,
от победа към победа.

Родена съм във ден
от свещен по-свещен,
затова няма в мен и помен
от дух поробен.

И нали дружа с късмета,
хора срещах все добри
и сърцето мое клето
със любов се сподоби.

Но не с тривиалната,
а с оная вечната и вярната,
несломима, всеотдайна
и като зора сияйна.

Имало е и провали,
но по врага – кой ги мари?
Няма как под слънцето ни ясно,
всичко да върви по мед и масло.

За нищо не жалея
препълнен вече е във мен
Свещения Граал.
Без жал бих се сбогувала
с живота отживял.

С науката не влизам в спор,
ентропията е без алтернатива,
във хаос всичко се затрива,
но има, още време йощ,
идва пролет, после лето,
я го давай по-полеко.

Посадих Калина алена – дърво Самодивско,
с завет неотменим, свещен и прощален.
Майчината ми кръстна повеля.
Урната ми малка там да погребат,
там да ми бъде всевечната постеля.

На татко във градината,
в Земята на Родината.

Над мене Пирин вечно да белее,
а Рила да ми пее песента
на дядо ми, воеводата,
погинал за свободата на нашата Светица
родната Белица.

Пет пъти от турци до камък горяла,
клана, поругавана и пак оживяла.
Песента няма как да бъде подменена
тя е дълбоко от живи и мъртви
кръвно наследена.



Татенце, татенце – белосвай пармаците!
Майчице, майчице – разстилай ушаците!
Има ли нямали такива неща,
чака ви среща със свидна душа.