Не, не тръгвай още.
Обичам пролетта.
Остави ме да погледам слънцето.
Да вървя в полето от кокичета. Да се потопя в зеленина.
Не, не тръгвай още.
Обичам пролетта.
Остани.
Остави ме в твоите очи.
Човек като е влюбен и направо е изгубен в нечии очи - полета с кокичета или незабравки, жарава или есенна гора ;))) Пиша го с най-добри чувства сега, макар и да се подхилвам...И аз съм била в огъня. Което пък е голяма привилегия, човек може да се пука като печен кестен, обачеее няма друго такова чувство! Да потъваш в нечии очи :)