автор: kristi

Съхне времето, пожълтява –
стар тютюн в лулицата дядова,
хляб и ябълка на перваза,
селска спирка, изпратила ангели.

Те отдавна лепят по луната
своите благи усмивки –
здрач въздъхне ли, да ги познаем,
да запалим за тях огнището.

Не броят и отдавна победите,
нито птиците по дърветата.
Само бавно събличат времето.
А то,
простряно в небето, свети.