автор: Macossa

Съвсем случайно ня`къв чарк се раздвижи
и се шмугна тайно, като заразен шрапнел,
за мен необичайно - нещо да ми прави грижи,
но да остане трайно, едва ли не, се е заплел.

Пулех се - кой ли ми сервира тая чудна чудесия,
мирише грозно на умело шлифован саботаж,
чудех се дали не ме нервира такава трудна орисия,
пишех най-сериозно своя собствен сън-мираж.

До шия, в този шупнал океан, потъващ бях,
ала трябва да я убедя, че не е ни шега, ни грях,
не ядях, не спях, забравих що е смях...
аз неугасващо тлеех, аз погрешно горях,
опарен, с цяло гърло беснеех и горещо редях,
озарен върло линеех, дните броях,
дорде се сбъдне заветния блян,
да вървят сами под звездите, длан във длан.