Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: LaylaBoniw
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14201

Онлайн са:
Анонимни: 708
ХуЛитери: 1
Всичко: 709

Онлайн сега:
:: iony_ada

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2025 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрепатил
раздел: Хумор и сатира
автор: tzvetcomarinov

Бай Кънчо Шашмата е измежду най-добрите рибари в нашата компания, а кой знае защо, никога не се хвалеше с улова си.
Веднъж един от по-любопитните не издържа. Опита да разбули мистерията и метна направо в ушите му въпроса:
-Шашма, защо не говориш за риболовните си успехи?
-Хващал съм се вече на тая въдица и повече не искам. - рече с упорита категоричност бай Кънчо и млъкна.
По-интересно начало на риболовна случка не бяхме чували. Наострихме уши, сякаш току-що в близката шаварна да плясна туловището на най-едрия шаран в живота ни.
-Преди години ме подкачи за такава стръв една мрянка - реши се все пак да ни разкаже нещо бай Кънчо. - От редакцията на местния вестник ми я заметна. Дали от стройната фигура на момето или от омаята на думите й в уговорката, не зная и до сега, но клъвнах. Сякаш бях попаднал на най-вкусната стръв.
Момичето пусна магнетофона да записва, аз отворих уста като прегладнял и спиране нямаше. Слуша миличкото прехласнато и с отворени очи, а моите думи се надпреварват като отблясъците в планински ручей. По някое време по зениците му забелязах, че започна нещо много-много да не вярва на моите приказки. Засегнах се дълбоко, чак в сърцето и нали бях вече увлечен, изтървах задръжките и всичката ми съобразителност отиде надолу по течението. Дори снимка дадох за страницата. Така, нека бъде и тя потвърждение за риболовните ми успехи.
И тя се пръкна, точно както не бива. Късата поличка излезе, че съвсем нищо не разбирала от нашите рибарски работи. Пуснала репортажа в брой на вестника, но да се окаже точно в забранения за риболов сезон. Като ме подхванаха от всякъде, като белязан рецидивист. Първи се втурнаха задъхани от надзора, сетне тия от полицията. Стана една, която и до сега не е много за разправяне.
От тогава си изработих своя железен рибарски принцип, от който не се отделям и до днес. Майстор - рибар с майсторлъка си да не се хвали.

Цветко Маринов


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.02.2016 @ 09:57:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.07.2025 год. / 20:41:47 часа

добави твой текст
"Препатил" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.