автор: dido080

Кратък разказ
-
Решили, че е време подходящо за разходка. Та ако ги видят хванати под ръка, вече да и им се хилят, да ги поздравяват......да си мислят че за Даниела времето на мъките и страданията е отминало, и детето, което носи в утробата си има баща /не бащи/....с две думи има кой да му угажда т.е. да му прави люлки и кошче.
Когато се качвала по стълбите парчетата от лястовиче гнездо и направили лошо впечатление. Не намерила метла и ги събрала с ръце. Пуснала ги направо върху лозата, после натиснала звънеца и зачакала. Ван се пробудил и затърсил копчето, за да отвори вратата. Звъненето било толкова настоятелно, че нямало как да остави копчето намира. Под ръба на масичката- отрупана с обелки и целуфанени опаковки, имало копчета .Затворил очи. Сънят му продължил с множество паузи- опити да отвори вратата. Даниела седнала на едно от стъпалата и зачакала, пеейки детска песен. Публикувала снимката в дневника си. В празното поле написала номера и датата. После заблъскала по вратата, а към единадесет часа песента и продължила в комбинация и с двете/блъскане и пеене/ Към дванадесет часа, обаче, направила опит да се свърже по телефона. Провървяло и т.е. Ван отговорил на повикването, затърсил бутонът и го натиснал. Разрязала хлябът на две равни части, после на четири равни части. Някой се бил престорил, че харесва къщата, присъединил се към разходката с думите: „отивам до парка, за да засадя дърво“. Някой пожелал всичко добро на компанията т.е. по живо по здраво. През ранният следобед Ван, Даниела и Някой отново се събрали заедно. Подредили масата на двора. Онова, което поръчали по телефона пристигнало навреме. Поклонили се пред вратата и я фотографирали.