автор: sradev

Маниакално депресиран естет
Вижда кусури навред.

За него всяко петънце,
Като маково зрънце
Пораства на планина
Родена от мушица една.

И тази мисъл отвред го гризе
Очите скрива кат перде
Ръцете размахва - изтрива, изтрива...
Но петънцето все по-натам отива...

Запълва света с безброй петна,
Ръцете се свличат, треперят крака,
Очите търсят светлина.
Като пренесена планина
Умората носи в без дна
От треперещи колена.

030803
ниво -1
Сладар