Надвихме ли суетата
в себе си, но и самотата,
която в очите да я гледат
иска, а колко ли успяват...?
Бързо ще отминат дните,
горчиво вечни с истините
как пръст отива при пръстта,
но къде ли е душата...?
Жалко е, че спомените
не оцеляха през годините
и превърнаха се в жарава,
която ще тлее до забрава.
Заради пагубни желания,
пред съвестта оправдания
как готови сме да сричаме
и даже любов ги наричаме.
Брутално вече ще ни гледа,
борейки се до победа,
крив образ в право огледало,
а с него да викнем е жалко.
Ако загърбим суетата,
която изкривява ни света,
то с отношения фалшиви
не ще се смятаме щастливи.