автор: EvaDociani

Ровенето из Световната мрежа е толкова зарибяващо, че човек понякога може да се измъкне от нея само при спиране на тока.
Така и на Лукас веднъж му се срива кефа от сърфирането. Само след няколко минути лампата отново светва, компютърът се включва и приветства притежателя си с мелодийката на WindowsXP. Когато обаче Лукас поглежда към часовника, вижда, че са минали не няколко минути, а три часа от спирането на тока. Поглежда стенния часовник, този на ръката си, този на мобилния телефон - все било 5h след полунощ. Обажда се дори на 180, за да е сигурен, че времето не си играе само с неговите уреди. И там същото му съобщават: "Ще бъде пет часа, три минути и петнадесет секунди...".
Единственото, което "сърфистът" намира след това в history-то на Explorer-а е някакво стихотворение от site за поезия:


M*A*3*X

Вдигни телефона.
Набери онзи номер.
Търси Морфей.
Кажи, че си Nео.
И ще излезеш от Матрицата,
от нашата Реалност.
Виж какво е извън нея.
Върни се и разкажи.
Там сигурно е такова,
каквото иска душата.
Обаче Ma3x е живота.
Телефонът те убива.
Изходът е вход към Рая.
И няма връщане назад.
Помисли!
Матрицата е коварна.
Матрицата е красива.
Матрицата е лъжлива.
Матрицата е предизвикателство.
Матрицата сме всички ние.
Да я превърнем в клинична смърт!

Нищо повече. Нито автор, нито нищо. Освен едни съвсем дребни цифрички под последния стих, които Лукас първо сметнал, че са някакъв код на страницата. Но в същия момент звъннва телефонът и момчето се стряска. Сигналът прозвучава няколко пъти и, решавайки, че няма да спре, Лукас вдига слушалката:
- Нео, излез веднага от Матрицата! Агентите са пред съседния блок и след малко ще те открият!
Без нищо да попита или да каже Лукас набира на телефона малките цифрички под стихотворението.
Следващото, което си спомня, е, че сърфира из лазурно море и около него се "мотаят" различни островчета с табелки "FreeDownload", "DataBase", "Cracks", "Mailbox"... Лукас имал чувството, че сънува някаква пародия на интернета, където не може да намери това, което търси.
Изведнъж "океанът от данни" изчезва и околността се превръща в пясъчна планина с подходящи пясъчни скали и пущинаци, изсъхнали храстчета и търкалящи се кълба слама и прах. Срещу Лукас върви момичето от "Реална Фантазия". "Или не - Тринити! Или... Всъщност... Не знам!" помисля си момчето.
- Тринити съм, но явно Фантазията ти е прекалено Реална ;о) - смее се тя и го моли да я последва.
След като преминават през различни пейзажи от различните игри, които Лукас играл и хаквал, стигнали до нещо като космическа станция от StarWars (разбира се, любимата му фантастична сага), където Тринити го отвежда при Морфей.
- Докога ще те предупреждавам, Нео? Кажи ми докога да ти спасявам bug-авия животец в тая Матрица?
Лукас го гледа тъпо, неотбирайки за какво му говори негърът с бръснатата глава и странните слънчеви очила без дръжки, който май наистина е този Морфей, когото знае от филма "The Matrix".
- Престани да се правиш на великия хакер и да си навличаш проблеми! А аз все да те дебна из Системата и да заличавам следите, водещи Агентите към теб.
Момчето продължава да се оглежда като обран евреин на кръстопът. Последното, което чува от Морфей е, че след като дойде отново в съзнание много добре ще помни думите му и ще разбере за какво е ставало въпрос.
Наистина, когато се събужда, Лукас се чувства по същия начин, но Тринити и Морфей ги няма. Вместо това той лежи на легло в болница, а до него един лекар говори с родителите му. Трудно чува за какво говорят, но разбира, че при срива на електросистемата яко го треснал ток, изпаднал в безсъзнание и след това в тридневна кома.
В едната минута клинична смърт Лукас обещал на Морфей, че повече няма да хаква охранителната система на мафиотите-агенти в града.