Остър полъх водите на Стикс
към сърцето ми бедно отправят.
Няма ехо от мен, нито вик,
във пространството който остава.
Обичайните малки неща
не успяват да ме омагьосат.
Куп проклятия страшно крещят,
да живея орисват ме просто.
Тичам бързо, да стигна мига
и реката на Времето спирам.
Аз съм само певец на брега,
носещ в себе си светлата диря
на вселената...
Свеждам глава,
светлината от мен се изцежда.
И ме гали добрата трева,
от която лъхти на надежда.