автор: VladKo

Подхлъзнах се и си строших краката,
не ще достигна таз височина.
Ще гледам отдалеч как птиче ято
кръжи над нея, чезне в димнина.
Но че от мен по-ловки катерачи
преодоляха я, ще забраня
сърцето ми от завист да заплаче,
да ме потапя в чувство за вина.

На своя внук ще съм инструктор ценен -
от мене - ум, от него - корпус як.
Човек, не може ли, така скроен е -
на другите да обяснява как.

И внукът, наследил от мен ината,
ще се качи, върха ще покори
и виртуална купа (чисто злато !)
на дядо си посмъртно ще дари.