автор: vale

В стаята лапата свети.
Горе умира някой.
Бавно отпускат ръцете нишките на пердето.
Така се прощават навярно с ласките на обичан
и се сбогуват завинаги с бузите на момиченце.
После очите се мъчат ,да отпечатат във себе си,
дългата тъмна линия на перваза,додето,
сами се затварят отпуснати някъде между дните,
уловили във въздуха бялото на стените.

Утро е.
Махат ключалките и се изпращат съседите.
Плясват с криле врабчетата,стрелват се към скелите.
Пътник размахва чантата.
Спъва се във багажа си.
Стискам билет от вчера.
Горе вече не свети.