автор: kristi

Издраскано от погледа на лятото,
стъклото на прозореца
ще скрие слънцето
в прегръдката на дъждовете.
Врабец един ще се изкъпе
в червеното на залеза –
разцъфнало димитровче;
ще се обясни в любов
на облака, опушен във зелено;
ще отнесе със себе си
най-топлото очакване за скитащи листа
и сивичко ще заподскача
във дланите на приютилата го есен.
А вятърът, с въздишка блага,
ще посади тъгата
на разчупения облак,
ще я загърне – да забрави птицата
и ще търкулне мокро камъче
по покрива на тишината.
По бръснатите скули на дъжда
ще се погали вечер.