автор: rosi45

Мащехата и дъщерите ù посетиха най-модния (разбирай най-скъпия) коафьор. Със сценичен грим по лицата, загърнати в скъпите си кожи и
окичени с още по-скъпите си бижута, минаха покрай Пепеляшка, оставяйки аромат на Шанел 5. Бяха сигурни, че я оставят затрупана с работа-трябваше да събира материал за дисертации... това беше последната им амбиция! Качиха се в една от скъпите си коли и потеглиха към светското парти, където щеше да бъде целият хайлайф.
===

Но оправната Пепеляшка успяла освен да свърши всичко, а и да се докара (дали с помощта на добрата фея ?) досущ като Принцеса. Таксито ù се сторило като каляска.
Пристигайки в разгара на партито , веднага събрала очите на мъжката част от присъстващите. И на женската, само че от нея струяла отрицателна енергия, достатъчна, за да я удави. Това ни най-малко не смутило Пепеляшка. Забелязала Принца от своите мечти и се заловила добре да изиграе картите си- да го омагьоса... И вероятно го е сторила. След няколко страстни танца, нейния специалитет- морният поглед изпод дългите мигли, фиксиращ очите му и възбуждащото прокарване на език по алените устни /без да пропусне много плътно да прилепи тяло към неговото/ и доверчиво да положи глава на рамото му, Принцът бил вече безумно влюбен в нея. Толкова очевидно, че мащехата и дъщерите ù от яд се натряскали и паднали под масата...
Когато часовникът показал фаталния дванайсети час, Пепеляшка изчезнала, оставяйки неутешимия Принц. Но нали знаете - номерът с пантофката, която макар и истанбулска, а не стъклена, свършила работа. И заживели щастливо...
===

Докато един ден тя не го заварила яко надрусан. Простила му... В името на любовта, си мислите вие? Нищо подобно, в името на общите интереси.
Не минало много време и го заварила в семейното ложе с един много добре сложен Адонис. Прозорливата Пепеляшка си казала, че става вече много рисковано (имала предвид "чумата на века") и решително оставила Принца на собствената му съдба.
А тя се върнала към единствения си приятел - компютъра, който я привличал неудържимо. Било времето на виртуалната любов...