автор: VladKo

Животът ми – пародия на клечка –
беззъбо се усмихва: „Тъй е брат!
Когато сам на себе си си пречка,
ти неизменно ще си най-отзад.”

Какво да каже иска ми е ясно –
патроните изпукал за беда
отляво, много ниско или вдясно,
целта не случил, тъжен сам седя.

Един по път от тръни се катери,
сизифов камък бута чак до гроб.
На магистрала друг ще се намери,
късмета ще качи на автостоп.

И сложен по средата между тия,
невзрачно кютам си в посредствен стил.
Кат, облак сив аз слънцето ще скрия,
но дъжд и сняг от мен не чакай ти.

Претегля по заслуги вещо, точно
кармичен дълг, в анализа чевръст,
и среден път в живота ми посочва,
с изпружен срещу мене среден пръст.