автор: cattiva2511

Пета Глава

Часовникът над камината удари полунощ, когато Мойра отново се измъкне през кухненската врата, за да тръгне на лов. Джак го нямаше. Преди, когато излизаше той дълбоко спеше, но сега не си бе у дома. Сигурно лейди Виктория го е задържала. Това подразни Мойра. Въпреки всичко и може би заради всичко, тя го харесваше. Не бе като Онези, заслужаваше нещо хубаво в живота си. За жалост Мойра осъзна, че не може да му го даде. Дори и да не бе повреденото й съзнание, фактът, че скоро ще започне да окапва като есенни листа проваляше плановете й за светло бъдеще.
Екипажът чакаше на задния портал. Нямаше как да накара Роджър да я заведе в малката къщичка, но и не искаше. Тя щеше да стигне до всички тази вечер. Щеше да отиде в клуба Хелфайър и да ги накара да си платят. Роджър щеше да я заведе при тях. Вратата на каретата се отвори и тя влезе вътре. Потеглиха. Тръгнаха към онова адско гнездо… отново.
Спомни си, колко я бе страх първия път, когато увита в наметалото на Роджър те се отправиха към същото място. Кочияшът явно получаваше добри пари, защото не зададе и един въпрос и не тръгна да й помага, докато тя си дереше гърлото да вика от страх. Никой не й помогна. Когато стигнаха до имението, в което се намираше клубът, Мойра бе парализирана от ужас. Не можеше да си представи какво следва оттук нататък. Затвориха я в една стая и някаква жена дойде да излее нещо в устата й, което я упои. После, като в сън, видя как я събличат и обличат в други дрехи, като съдраха скромната й рокля. Странно, но в този момент си помисли колко е жалко това. Съсипаха дрехата й, а тя нямаше пари за нова. Занесоха я в едно помещение и я положиха на каменен олтар. Хората около нея й се струваха като демони. От наркотика в кръвта си тя помисли, че наистина се намира в ада[1]. Видя и онзи, който се качи при нея пръв. Това бе дяволът, облечен в роба. Искаше да закрещи, но не можеше нито да си отвори устата, нито да помръдне мускул. Не почувства нищо, нито болка, нито срам. Това бе първият й път, а дори не го помнеше ясно. Тогава Дяволът се изправи и изрева, че тя остава негова и на приятелите му, останалите да се забавляват с другата проститутка. Все още под въздействието на наркотика тя усети, че Онзи я вдига и понася нейде. Със затъмнено съзнание, в началото, дори си помисли, че иска да й помогне, че иска да я спаси.
Влязоха в малка стаичка, Мойра искаше да се огледа, но не можеше да помръдне главата си. Положи я на едно тясно легло, съдра прозрачната нощница, в която я бяха напъхали и вместо да погали нежно челото й я завърза с дебело въже за таблата на леглото. Свали качулката си и точно в този момент, дори все още леко дрогирана, Мойра разбра, че не е спасена, а точно обратното. Роджър Мейхю й се хилеше доволно и й рече: „Сега си напълно моя, кучко! Жените стават само за едно и аз и моите приятели ще ти покажем, за какво ставаш ти!“
Когато спряха пред един хан Мойра се върна в действителността. Погледна скептично към лорда и попита:
— Къде сме? — мислеше, че ще я заведе в имението, но това място бе прекалено оживено.
— Това е един бардак, където често водя такива като теб, не се притеснявай никой няма да ни обърне внимание. Хайде, ще продължим разговора си вътре — слязоха от каретата и Роджър нареди на кочияша да ги чака. Грабна я за ръка и я поведе напред. Въпреки късния час отвътре се чуваха гласове и силен смях. Не трябваше да са тук, трябваше да са на друго място.
— Сложи си качулката! Не си първата уличница, която водя в „Хенд анд Рустър“ и няма да си последната. Цялата измет на това заведение пет пари не дава за курвите, те си вършат работата — „но дали ще дадат пет пари за тялото ти?“ — помисли си Мойра.
Влязоха в стаята и той затвори вратата след себе си:
— Пристигнахме, свали си дрехите!
— Не, благодаря! Какво искаш? — попита Мойра, като наклони глава. Трябваше да го накара да я заведе до целта.
— Дяволски добре знаеш какво искам! Беше толкова тясна, когато те чуках за пръв път. Искам пак да те опитам. Знаеш ли, почти ми дожаля, когато се отървах от теб. Ако не беше толкова студена към мен, в началото, нищо от това нямаше да ти се случи. Исках да те накажа… после дори исках да те задържа, но вече не приличаше на нищо. Как успя да се оправиш толкова бързо? Много пъти съм употребявал ножа си, чувал съм, че ако раната не е достатъчно дълбока, има шанс човек да оживее. Бях прекалено нежен с теб и не си успяла да умреш, така ли? Аз пък скърбях и така като нашите спряха да ми дават пари, заради това че те освободих, преди да те тикнат в Нюгейт… за това заминах… — прекалено нежен? Какво ли щеше да стане ако не бе прекалено нежен?
— Отвращаваш ме, но не съм дошла за празни приказки, какво смяташ да правиш с мен сега?
— По дяволите, станала си дръзка. Май така те харесвам повече. Хареса ли ти да имаш пишка между краката? Хареса ти, а?
— Не знам, не усетих ти да имаш такава!
Роджър почервеня от ярост. Тази нагла кучка продължаваше да не му се подчинява и то след всичко, което стана. Зарадва се, че отново ще я има и отново ще я накаже. Лягаше си с ония боклук Черния Джак. Това го подразни.
— А какво, Черния Джак има, така ли? Той щеше да е следващият на олтара, ако не те бях отнесъл, явно сега наваксва… — Мойра преглътна. Истина ли е? Джак от Онези ли е? Защо да не е? И той е като всичките.
— Да, той наистина има с какво да се похвали, за разлика от теб. Когато ме изнасили, дори не разбрах, че става нещо. Имаш най-малкото и миниатюрно нещо, което някого съм виждала, докато на Джак е огромен и дебел и като ме „чука“ виждам звезди…
Роджър осъзна, че тя явно се опитва да го засегне, но въпреки всичко се ядоса. Не обичаше, когато курвите му говореха по този начин. Със зачервено от ярост лице, той извади дългия си нож, същият, с който преди се опита да я убие, замахна и преряза гърлото й. Не шурна кръв. В първия момент съжали, че се е поддал на импулса си и толкова бързо приключи. Нищо пак можеше да я оправи докато е още топла. Само че… Мойра не падаше.
— Господи Боже мой! — оцъкли се Роджър. — Ти си вещица!
Мойра присви черните си очи. Взе една кана от масата и докато Роджър отстъпваше назад го удари по главата. Сега как щеше да стигне до онзи клуб? Джак бе един от тях, един от Онези. Или пък са я излъгали? Няма значение, вече нищо няма значение… но ако Джак не е член на клуба, трудно щеше да обясни трупа в гардероба на стаята си. Това отрезви Мойра. Червени ръце искаше да продължи, но Мойра отказа. Щеше да се върне, да се отърве от тялото, а после да накара лорд Роджър да я заведе при другите… не, щеше да намери и убие само него. Не искаше да наранява Джак, дори да е бил там онази вечер, нямаше да го накаже. Зоуи бе права, Черния Джак Грейстоук е нейната котва.
Мойра въздъхна, извади иглата и черния конец от джоба на наметката си и заши раната на гърлото. Как да прикрие това сега? Излизайки от кръчмата тя видя една черна лента на маса в близост до изхода. Това бе евтино украшение, което проститутките слагаха около врата си. Усмихна се, щеше да й отива.
* * *

Джаксън беше бесен. Прибра се вкъщи, без да си ляга с Виктория. Това я ядоса, но на него не му пукаше. Не можеше да си представи живота с нея. Не искаше да си го представи. Дявол да го вземе, малката ирландка бе жената, която искаше. Еротичните картини, за това какво можеше да направят заедно, не го оставяха. Искаше да види перфектното й тяло, да я опита на вкус… да я накара да крещи от удоволствие…
Когато се прибра в Грейстоук менър разбра, че я няма. Камериерката й му каза, че се била измъкнала през задната врата с някакъв мъж. Джили бе толкова изплашена от гнева на Джаксън, че едва ли не избяга от стаята, когато му призна какво е сторила Мойра. Проститутка! Това беше тя. Може и да й е бил първият, но тя със сигурност не искаше да го оставя последен. Но грешеше, той щеше да е единственият мъж в живота й.
Когато видя каретата, която спря пред входа на дома му, заслиза по стълбите като взимаше по две стъпала наведнъж. Лейди Амелия му препречи пътя. Той й се ядоса, тя го докара до това положение, а дори не бе истинска. Плодът на фантазията му, сам му се подиграваше.
Не я пускай вътре!
— Ти ми я доведе, сега е моя! Ти си виновна!
Мойра се върна в стаята си, като влезе в къщата през задната врата на кухнята, както винаги. Трябваше да реши какво да правя с тялото на Пибоди. Кочияшът не отказа да я докара. А и защо да го прави, плащаше му се да управлява каретата и да не задава въпроси. Някой е влизал в стаята й, това го установи като видя малката обърната масичка до прозореца. Никой, освен Джак не би влязъл. Беше научила Джили да не пристъпва прага на тази стая, ако господарката й я няма. Дали е отворил гардероба? Дали е намерил тялото?
— Малка, долна, уличница! — изрева зад нея той. — Къде, по дяволите беше и с кого?
Не питаше за Пибоди, явно още не беше го открил. Това добре, за сега.
— Какво ти влиза в работата не си ми баща!
— И слава Богу, не искам да съм ти баща! — почервеня той от гняв. — Ако искаш да си легнеш с някого, легни си с мен, по дяволите! Може да бъде прекрасно, двамата с теб… с кого беше, кой е новият ти любовник и какво, за Бога, си си сложила на врата? — Мойра седна на леглото и започна да мисли как да се отърве от тялото в гардероба, преди да се е вмирисал. Тогава установи, че задните й части започват да стават мокри. Беше забравила, че по-голямата част от кръвта на Онзи бе изтекла на леглото. Тя нямаше как да оправи това и просто хвърли едно одеяло, достатъчно дебело и дълго, за да прикрие временно нещата. Сега и да искаше не можеше да стане. Как щеше да обясни, че по задника си има кръв?
— Успокой се, моля те! — започна спокойно тя. Преглътна. Искаше да бъде друго. Искаше да е нормално момиче, а не това, което е. Искаше да бъде с Джак, без като си затвори очите да вижда лицата на Онези. Искаше, когато я докоснат да изпитва удоволствие, искаше и на него да му дари удоволствие… но не е така, нали? Озлоби се още повече към Роджър. Трябваше да приключи с него бързо и да го остави в хана, а не да хуква да заравя трупа на Пибоди. Джак така се настани в мислите й, че започна да допуска грешка след грешка. Да не говорим, че е възможно и той да е същият като Онези.
— Искаш да се успокоя? Мътните да го вземат, Мойра, кажи ми истината! Поне веднъж бъди честна и ми кажи коя си и какво е станало в миналото ти!
„Бях нападната, брутално изнасилена, пребита и убита. После ме направиха ходещ труп, който всеки момент ще се разпадне. На всичкото отгоре имам още двама човека в главата си. Станах и масов убиец — садист, а и тръгнах да преследвам хората, които ме убиха. Пък и твоята мъртва леля, на двеста години, ме преследва и ми се сърди, защото мисли, че ще те унищожа!“ — искаше да каже Мойра, но затвори очи и просто отговори:
— Знам, че няма да си идеш, докато не ти кажа истината, но не мога да го направя. Нека кажем, че имам работа и след като я свърша, ще те оставя намира. За жалост няма да получиш двете хиляди лири на Спенс…
— Майната му на парите, не ги искам! Мойра, не искам никой друг да те докосва, искам да съм единственият мъж в живота ти! — „И аз така искам, но аз съм докосната, Джак. Аз съм докосната и омърсена, аз съм…“ Мойра усети как очите й този път наистина се пълнят със сълзи. Преглътна ги, трябваше да го накара да си иде, за да може да си свърши работата. Щеше и да си поплаче след това. Това я зарадва, може би Великите Духове все пак щяха да се смилят над нея и да й върнат живота? Може би има надежда? Ако е така, тя щеше да се вкопчи в нея с две ръце.
— Джак, може и така да стане. Още не мога да ти обещая нищо, не съм сигурна в нищо и най-вече в бъдещето. Ако има шанс да сме заедно, ще се радвам на това повече от всичко на света, но трябва да се оправя с Роджър… — Мойра млъкна. Спомена името му, дявол да го вземе него и голямата й уста.
— Роджър Мейхю? С него ли беше?
— Да, но не е това, което си мислиш, не съм спала с него тази вечер. Заплашва, че ще те издаде пред висшето общество, защото ме познава отпреди. Работех в дома му и… но се оправих. Казах му, че ако ти направи нещо ще кажа на всички, че членува в Хелфайър.
— Значи знаеш за този клуб?
— Да, знам. Ти член ли си?
— Не, такива неща на ме влекът, чувал съм само отвратителни легенди. Както и ти, предполагам? Не пожелавам на никого да попадне там.
— Да, чувала съм доста неща за това място. Вие, богатите, не забелязвате слугите…
— Ти не си слугиня.
— Бях! Прав си, сега не съм. Джак остави ме тази вечер да обмисля нещата, ако всичко се нареди както искаме, ще бъда повече от доволна.
Джаксън Грейстоук въздъхна и я гледа дълго. Вярваше й, нещо в очите й му подсказа да й вярва. Искаше я, но щеше да почака тя сама да дойде при него. Кимна и излезе.
Мойра остана сама и отприщи сълзите си. Когато изтри първата от бузата си видя, че това е кръв. Добре, че не се разплака пред него. Не, тя нямаше да се върне в Света на живите. Нямаше надежда за нея. Спомни си как се почувства Зоуи, когато осъзна факта, че повече никога няма да бъде с Дийн. Това болеше, много повече от ножа между ребрата й.
* * *

На следващия ден, дойде пратеник от Корнуел. Джак разбра, че братовчед му Уил Ейлсбъри е намерил смъртта в нелеп инцидент с карета, на път за сватбата си. Сега Джак наследи титлата и парите. Това не го зарадва, не ги искаше. Пък и искрено тъжеше за братовчед си. От друга страна, обаче, сега можеше да предложи на Мойра О`Тул животът, който заслужава. Каза й да не напуска дома му докато не се върне. След това щеше да оправи нещата и с онзи негодник и всичко щеше да се нареди.
Мойра, много се зарадва, че Джак заминава за известно време, за да се погрижи за погребението на братовчед си. Още същата вечер слезе тайно в кухнята. Открадна сатъра на готвача и много празни торби за брашно. Пътьом мина през перачницата и взе някой друг чаршаф. Качи се в стаята си и се заключи. Извади тялото на Пибоди от гардероба, нави дебелия килим до стената и като разпъна чаршафите, просна трупа върху тях. Беше се вкочанил. „Кой за нищо не става сега, а?“ Усмихна се при тази мисъл. Започна своето дело. Искаше да го нареже на парчета и сложи в чували, после щеше да се измъкне навън, да открадне каретата и да натовари чувалите в нея. Щеше да го изхвърли в Темза, както Онези бяха направили с нея. Той отново щеше да е с приятелите си на дъното на реката. Червени ръце не й помагаше. Тя се нацупи. Много по-трудно бе, когато си сам, да се справиш с разфасоването на труп. След дълги часове на усилена работа, Мойра беше готова. Подът бе покрит с кръв. Мойра се опита да кълца по ставите, за да избегне костите, защото с тях трудно щеше да се справи достатъчно бързо. Въпреки това й се наложи да замахва дълго, да дърпа и опъва, като се стараеше да е тиха, за да не я чуят. От цялата тази борба с останките на Пибоди, кръв имаше из цялата стая. Погледна през прозореца. Скоро щеше да се разведели. Трябваше да побърза. Остатъкът от плана мина без проблем, макар на няколко пъти да слизаше и да се качваше по стълбите, с чували в ръце, не срещна никого. Чаршафите изхвърли заедно с тялото, а килима застла отново на пода, който бе целият останал в червени петна. Трябваше да реши какво да прави и с мокрото легло, но не сега. Важното бе, след като си иде, Джак да не бъде обвинен в убийство.
На другия ден Спенс й каза, че Роджър Мейхю е разправил на всички за шегата им. Това я ядоса, защото така той нарани Джак, но не можеше да стори нищо, за да опровергае слуховете. Виктория се била ядосала много, сигурно нямало да има сватба. Добре, тя не е жената за нейния Джак.
Мойра седеше сама в стаята си, пред огледалото, и слагаше пудра — пласт след пласт. Кожата й съвсем заприлича на нищо, скоро и грима нямаше да й помогне. Лентата на пръста й постоянно падаше и тя се уплаши да не висне пред хората. Опита се да го зашие, но не й се получи. Кожата на бедрото и толкова загрубя и изтъня там, където я бе съдрала с банела, че в един момент на Мойра й писна и просто я откъсна. Раната на врата не се виждаше от лентата, а ръката й стана черна, на мястото, където си намести костта. Устните й бяха сини, а нямаше помада, с която да ги намаже. С всеки изминал час ставаше все по-трудно да си придаде вид, така че да не плаши малките деца по улиците. Довечера щеше да открие, на всяка цена, Роджър и да приключи целия този театър на изродите.
Петибоун й каза, че я чакат долу. Мойра въздъхна, като се огледа за последен път критично и излезе от стаята. В салона се мъдреше лорд Роджър заедно с двама полицаи. Мойра гледаше всичко, сякаш отстрани. Арестуваха я! Не искаше да наранява тези хора, за това не се противи. В същото време те можеха да й нанесат повреда, която нямаше как да обясни пред останалите. В този момент си помисли, че може би всичко свърши. Щеше да изгние, буквално, в затвора и никога нямаше да се добере до Мейхю. Той щеше да продължава да насилва и убива, а тя не знаеше, колко време щеше да остане в падналата си глава. Ако се разложеше напълно, дали щеше да напусне това тяло? Колко ли време гниеше един труп? Ами ако я обесеха и заровиха? Щеше ли да прекара остатъка от дните си в ковчег под земята? Колко щеше да е този остатък? Мангас Колорадас не се намесваше повече в делата й. Бе й обърнал гръб. Зоуи също не се „чувстваше“ никъде. Значи щеше да й е много самотно в гроба.
В затвора бе мръсно и лепкаво, но Мойра не се впечатли. Седна на мръсната земя и се загледа в нищото. Можеше да остане така, докато не остане само скелетът й. Това никак не я притесняваше. Приглади роклята си и установи, че корема й леко е пораснал. Дали не беше се надул, защото нещо е попаднало в раната между шевовете? Някак не приличаше да е това? Тя не се хранеше, само даваше вид пред хората, защото не можеше да смели храната. Опита веднъж да яде и повърна. С този факт напълно отхвърли идеята да е надебеляла.
„Бременна си!“ — показа й с ръце Зоуи. В този момент Мойра затвори очи и двете останаха в Света на сенките. Видя как жените около нея, започват да дърпат дрехите от тялото й, докато тя не бе в него. Сигурно си мислеха, че спи.
— Не може да съм бременна, аз не съм жива. Пък и с тая дупка на корема, едва ли ще задържа нещо.
„Бременна си, а Великите духове са ни бесни. Не знам, какво ще ни сторят този път! Уморена съм, искам да си ида от Света на сенките, но Мангас не ми позволява.“
— Дори и да съм бременна, аз съвсем наскоро бях с Джак… Господи, детето е от Онези, нали?
„Не е! Когато умря нямаше плод в утробата ти!“
— Тогава как? Мога да смятам…
„Кое от всичко това ти се струва нормално? Това е първата такава бременност. Пази го, остави нещо след себе си. Сигурно ще си докараш гнева на Великите духове, но… запази детето!“
Мойра отвори очи и заби юмрук в лицето на жената, която искаше да свали роклята й. Друга се нахвърли върху нея, но Мойра хвана косата й и я издърпа така, че скалпа остана в ръката й. Може и Червени ръце да не й помагаше повече, но Зоуи нямаше да я остави, докато не роди. Така със силата на двете скоро килията се осени с хлипащи и ревящи жени, въргалящи се по пода.
Надзирателят дойде на следващия ден. Като видя какво е сътворила новата отвори уста, но не каза нищо за това.
— Ела, търсят те!
Сега пък какво? Заведе я в една стая, като я блъсна вътре, след като отвори вратата. Добре че лицето й бе цялото в кал, та не се виждаше, как пудрата вече е изтрита.
— Ти си жена с късмет, мис О`Тул — рече началника на затвора. — Семейство Мейхю оттеглиха обвинението си. Лорд Мейхю те чака долу, свободна си да си вървиш с него.
Мойра се усмихна широко. Ловът започна отново. Мангас Колорадас се завърна…

---

Бележки
[1] Хелфайър — на английски Hellfire, в превод — адски огън.