автор: Shrike

Пътувам към Слънцето. Скачам наведнъж по десет парсека. Малко звездно кенгуро, опашката ми оставя отпечатъци от цветни съновидения. Следите ми, разхвърляни лавандулови мъглявини всред безкрая, стоп-кадри на непланувани рандевута.
Парят телата в хамака. Извиват се в такт със сърцето на мрака. Масата е контрапункт. Опорна точка за преместване на Земята. Тласъците на времето изпъват белотата до крясък. Пълзят огнени езици, златна лава поглъща лакомо перлените капки по извивките на бедрата. Зеленият блясък обсебва до влудяване. Нетръгването е най-любовната част от играта. Защо спираме? Ехо от преплитащи се потоци отнася нанякъде аромата.Танцуваме фламенко слизайки по стъпалата.

Хряс-тряс, бум! Зед затръшва с отигран жест вратата.