автор: zaltia

Днес внучето ни Ясна,
сякаш изведнъж порасна.
Посреща ни със весел вик,
- Искам да напиша стих!

- Радвам се детенце сладко,
но трябва да поучиш малко.
- Знам, че не е лесно дядко,
но с една игра ме учи татко.

Ще ти покажа аз играта,
лесни са и правилата.
Казваш ми ти думичка,
а аз измислям римичка.

Даже си измислям две,
три за щастие е най-добре.
Да викнем баба- питам аз,
- Да, нека да играе с нас!

Само да не идва мама,
че ще загори тигана.
Вместо вкусните котлети,
ще си хапнеме куплети.