Кучето си лае
керванът си върви
предизвестен е края
на сайта ни уви..
изчерпал си е казват
енергията вече
напъваш се напразно
импулсът му изтече
навярно виртуала
ще ни събира другаде
и съвестта ни вяло
от шока не събудена
ще ни припомня тихо
и с нокът ще раздира
споделяхме не стихове,
споделяхме разбиране
споделяхме вселени
приятелства, романи
споделяхме проблеми
и радости и рани
ще оценим но късно
изгубения рай
уви не ще възкръсне
ако допуснем края му
паничката е празна
трошици се търкалят
почти като заразен
ОТЧЕТА обикаляме
затрупваме го с теми
с надежда да изтикаме
със него и проблема
и все така до никъде
докарваме нещата,
спасение не дирим,
мълчат администратори...
А сайтът ни умира.