автор: RedRose

На работа съм и не трябва в никакъв случай да заспивам, макар да съм сигурна, че в този сняг никой не може да стигне до хотела. Толкова много е натрупало, че светът наоколо изглежда непознат и някак си нереален. Планината е красива, обсипана в бяло и в същото време злокобна. За миг изпитах странното усещане, че съм съвсем сама в целият свят…
Поглеждам за кой ли път часовника си - само два часа след полунощ е, а така ми се спи…
Толкова ми е скучно, че паля цигара. Поемам с пълни гърди от острия дим, после обичайното леко замайване и вече се чувствам по-добре. Отпивам глътка студено кафе и се опитвам да се задълбоча в поредния сладникав роман. Няколко минути по-късно усещам, че погледът ми само пробягва по редовете, а до съзнанието ми не достига и дума, затова ставам от неудобния стол и излизам навън. Въобще не съм подготвена за вятъра, който ме посреща. За миг снежинките ме заслепяват и се полепват по косата ми. Зимата сякаш ме приковава в ледената си прегръдка и дъхът ми спира. Затварям бързо вратата след себе си и отново ме обгръща меката топлина на хотела.
Отпускам се във фотьойла пред рецепцията и се заслушвам в тишината. Струва ми се, че долавям някакви стъпки, но после всичко утихва. Притварям само за миг очи, а вече усещам присъствието ти. Не знам защо, но винаги ми се струваш нереален и после ми трябва много време, за да сглобя в спомените си всяка частица от теб – очите, устните, ръцете, меката извивка на дланите и огъня, който пали в мен допирът им… По тялото ми пробягва неизживяна до сега сладостна тръпка и за миг се чувствам недействителна. Изпълненият ти с желание поглед ми подсказва, че нямам време и въпреки това не ми се иска да бързам. Може би се чувствам така, защото се срещам с мечтата си – объркана, нетърпелива, замаяна. И щастлива. Като един от тези сънища, когато не ми се иска да се събуждам.
Повеждам те натам, към стаята, която толкова много пъти съм си представяла, че споделям с теб и в представите ми почти няма кътче, където да не сме се любили. А после сръчно превъртам ключа и се отпускам в прегръдката ти. Усещам жадния ти език в устата си и се разтапям от наслада. Захапвам нежно устните ти и в същия миг усещам силните ти пръсти между краката си, а допирът е така влудяващ и възбуждащ. Сякаш изпадам в безтегловност и вече съм толкова гореща и влажна в ръцете ти. Разкопчаваш блузата ми и вадиш гърдите ми навън, без да сваляш сутиена. Стискаш ги леко и те изпълват дланите ти. Прокарваш език по зърната ми и те стават големи и твърди. Вече съм луда от желание, сядам на бюрото и нетърпеливо те придърпвам, разкопчавам ципа и ти дори без да смъкваш дънките бавно се плъзгаш в мен. Усещам те в себе си толкова голям, твърд и мъжествен. Започвам да шепна в ухото ти, а думите ми сякаш се разтапят в топлината на стаята…
- Бавно, бавно, не бързай, моля те, не бързай!
Знам, че гласът ми те възбужда и влудява, но ти, порозовял от удоволствие, с усилие намаляваш темпото, дори спираш за миг и ме целуваш. Впивам зъби в горната ти устна, а после и в долната, а ти отново започваш да се движиш все по- бързо и все по-убийствено, а аз те сграбчвам за косата и свършвам за първи, за втори, за трети път. Обладана от безпаметно удоволствие, дочувам виковете си, но дори и не правя усилия да ги сподавя. Задъхана замирам за миг в прегръдките ти – оооо, то-о-о-лкова е хубаво, господи, толкова е хубаво!
А ти все още не си свършил и това ми доставя страхотно удоволствие. Водя те към кожения диван и ти се отпускаш в него, а аз се навеждам над теб и нежно прокарвам език по напрегнатите ти тестиси, а после отново и отново. Ти шепнеш колко ти харесва и аз не спирам, а продължавам все по-нагоре, за да достигна нежната главичка на члена ти. Завъртам леко език по нея, а после бавно го налапвам, без дори да го докосвам с ръце. Започвам страстно да смуча, усещам със сетивата си кадифената и нежна кожа, с езика си напрегнатите до краен предел изпъкнали венички на члена и усещам кръвта, която бушува в тях. Миг по-късно чувствам горещия ти вкус в устата си, но не спирам, просто не искам да спирам, защото те искам отново, искам те сега и завинаги.
Ти отново си готов, помагам с ръка и те насочвам към себе си. А ти така бавно и страстно проникваш в тялото ми, че в този миг съм готова на всичко! Сега съм върху теб и започвам да се движа нагоре – надолу, напред и назад, сякаш танцувам вълшебен танц. Поднасям гърдите си към устните ти и ти започваш да дразниш зърната с език. Спирам за миг, за да удължа удоволствието и защото искам този път да свършим заедно. Продължавам лудо да препускам над теб и си мисля само за това, как в този момент ти си плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, а Раят сякаш отваря вратите си пред нас. Усещам твоите пулсации вътре в мен като вихър от пустинна буря и снежна лавина, събрани в едно, сега ти си по-силен от смъртта и по-прекрасен от живота.
Отпускам се задъхано върху теб, а снегът продължава да вали така, сякаш изобщо няма намерение да спре.