Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 3
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: coils
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ мазето
раздел: Разкази
автор: prolom

Зад металната врата всичко е различно. Просто трябва да влезеш. Като в онази приказка с гардероба.
Тук няма значение кой колко изкарва, какво е учил, къде работи и защо е слязъл. Дали бие майка си или е затънал в дългове. Дали е разбил нечий живот или е болен от любов. Вдигаме наздравици в жълтеникавия полумрак с кисело вино в мръсни буркани. Не ни пука. Питието ни се струва като от избата на Наполеон. Непознати съучастници в заговор без план. Актьори в пиеса без сюжет. Преди час сме си кимали недоловимо по стълбите, а тук сме като членове на таен многовековен орден. Казали сме нечуто вярната парола и се споглеждаме заговорнически. Формално погледнато, общата ни тайна е незаконната чешма в дъното. Тя ни шепне шуртящо: шшшшт, няма страшшшшно. Тук всеки проблем намира лесно своето решение. Пляскаме се по челата – как не сме се сетили още горе. Там, при тези, които обичаме. При децата, които пак сме излъгали, че ще играем. Горе са останали умиращият старец и ухилената пияна курва. Там е и парализираният шампион, който все не достига до хапчетата, с които да пресече финала. Но сега ние сме долу. В мазето. Паниката е невъзможна. Спомените – неизбежни. Плановете са смели, но не спешни. Думите ни потъват в прашния под. Залепват невидимо в черните паяжини. Блъскат се без звук в мръсната крушка. Забравяме ги в мига, в който ги чуваме. Слушаме небрежно. Говорим наизуст. Спокойни сме. С благи погледи, застинали в полуусмивка. Неподвижният въздух е като дъха на любим човек. Какъв катарзис…Дори едрият плъх-мумия в ъгъла не ни смущава. Напротив – струва ни се достолепен. Там е толкова отдавна. Нашият плъх. Години вече никой не го изхвърля. Сякаш усещаме, че ще си тръгне сам по някое време. А не искаме този момент да дойде. Не, още не. Пазителят на тайнството. Повелителят на вечния порив за невъзможното бягство от самите нас. Тук, в мазето.


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.02.2016 @ 13:01:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   prolom

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 01:55:34 часа

добави твой текст
"В мазето" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.