автор: cattiva2511

Трета глава

Джак помоли Мойра да остане поне този ден в стаята си. Трябваше да й намерят подходящи дрехи и изреди куп други проблеми, които изобщо не вълнуваха Мойра О`Тул. Стана и започна да се разхожда напред-назад из стаята. Чувстваше се като на старта. Всеки момент щеше да чуе сигнала и да тръгне към финала. Огледа масичката с огледало над нея. Очевидно там Черният Джак се привеждаше във вид, преди да напусне уединението на стаята си. Отвори първото чекмедже, не намери нищо интересно. Трябваха й оръжия, такива каквито да не бият на очи, но да причиняват болка.
Едва ли щеше да намери лък със стрели и томахавка[1] нейде из къщата, любимите на Червени ръце, но все щяха да измислят нещо. Затвори чекмеджето, като забрави да махне пръста си и го прискрипа. Издърпа го раздразнено и почти не откъсна част от него. Огледа го. По дяволите, сега показалеца й висна на една страна. Изправи го, чу се пропукване на кост, но проклетия пръст отново увисна, като този път кокала се подаде през кожата. Мойра се намръщи, така нямаше как да стане, трябваше да позапази малко това тяло, поне докато не си отмъсти. Видя една от кърпичките на Джак върху масичката. Взе я и откъсна част от нея. Отново хвана висящата част от пръста си и го постави върху издадената кост. За да го задържи на мястото си, този път, обвърза показалеца с откъснатото парче плат и го пристегна така, че да не мърда. Погледна към синята си ръка. С това нищо не можеше да направи. Щеше да я крие под дрехите… трябваше да внимава. Сега, когато знаеше всичко за тактиката на бойното поле от Мангас Колорадас, трябваше да използва този опит, а не да прави глупави грешки. Те можеха да й костват изхода от войната, а това бе меко казано нежелателно.

Цял ден Джак се чудеше какво да предприеме, за да забави появата на Мойра в обществото, но нищо не му дойде на ум. За да не се вглъбява допълнително излезе от къщата, както го правеше винаги, когато искаше да избегне проблем. В клуба се понапи стабилно и срещна Виктория Грийн. Жената, която щеше да му стане жена, евентуално, за да може той да се докопа до парите й. Беше и добра в леглото. Вярно, искаше да го промени с времето, но това просто нямаше как да стане. Естествено Черният Джак не й сподели този факт.
Двамата решиха да отидат в къщата на Джак. Той, достойно пийнал, изпита огромно желание да прави любов с Виктория, всъщност с която и да е жена, за това не отказа на своята настояща изгора. Качиха се в спалнята му. Джак бе забравил, че в леглото се мъдри друга жена…
Цял ден Мойра обикаляше стаята и измисляше нови начини за убиване. Всеки трябваше да изпита това, което заслужава, преди да премине в Другия свят. Отпусна се на леглото и изведнъж се оказа извън телесната си обвивка.
Пред нея стоеше красива жена. Петибоун й бе споделил, че замъка се обитава от духа на предшественицата на Джаксън Грейстоук — лейди Амелия Грейстоук.
— Остави го намира, иди си, направи това, което трябва, но далеч от него! — каза умолително жената. Тя бе от онези, от добрите и честни души. И Мойра бе такава някого и тя бе същата наивна глупачка. Но вече не.
— Той иска нещо от мен, аз искам нещо от него. Така е честно и така е редно.
— Моля те… — Амелия не можа да довърши. Върху тялото на Мойра се стовари нещо, което върна духа й в телесната му обвивка. Отвори очи и видя как една стресната жена скача от тялото й, а Джак възмутено притворил очи, сякаш едва сега е разбрал, че в леглото си има две жени.
— Коя е тази жена в спалнята ти, Джак? — попита нацупено дамата.
— Аз съм роднина на Джак, претърпях инцидент и сега съм тук, за да се поправя. След това ще си потърся съпруг и ще оставя сър Джак на Вас — каза невъзмутимо Мойра. Джак тъкмо мислеше как да каже абсолютно същото, но тя го изпревари.
— Ирландка? — повдигна въпросително вежди Виктория, сякаш това е обида. Мойра се намръщи. Третираха я така, както третираха Мангас, както третираха и Дийн, годеника на Зоуи. Той бе негър, което автоматично го направи едно „животно“ в очите на братята Уест.
— Да, това проблем ли е за Вас, лейди, или си мислите, че мога да Ви заразя с порока си да съм различна? От хора като Вас ми се повдига. Величаете се с произхода си и пренебрегвате другите, защото сте злобни и ограничени, но ми е чудно, ако сега Ви нарежа, дали и Вие няма да кървите със същата кръв, каквато ще изтече и от мен?
Дамата отвори ужасено уста, а Джак закри лице в ръцете си и след малко вдигна глава и погледна злобно Мойра. Така нямаше да я докара до никъде, ако говореше по този начин. Мойра прочете мислите му и отвърна:
— Не се притеснявайте, сър Джак, няма да си отварям така устата в лондонските салони.
— Виктория, нека отидем в другата стая и оставим Мойра да си почива. Напрежението след инцидента с каретата й дойде в повече и тя говори, без да мисли.
— Нямам намерение да остана, Джак, ела да ме изпратиш. Желанието ми изстина.
След като се качи отново по стълбите на дома си, но този път сам, Джак влезе веднага в стаята на Моря О`Тул, собствената си спалня при това.
— Какво си мислиш, че правиш, като говориш така на Виктория Грийн? След като те покажа на хората, тя може да те закопае ако не те хареса и тогава няма да можеш да си намериш достоен съпруг! — изрева Джаксън с отварянето на вратата. Успокои се, като погледна към жената в леглото си. Тя го гледаше невъзмутимо със студените си кафяви очи. Въздъхна и седна до нея. Можеше да види красивите й гърди през ризата. Не се стърпя и погали с ръка бузата й.
Мойра очакваше той да я докосне, не се отдръпна. Искаше да провери, колко точно е повредена. Той се наведе напред и я целуна, като натисна с език устните й, за да се разтворят. В първия момент й стана приятно и тя затвори очи. Тогава го видя, лицето на първия, на Роджър Мейхю надвесено над нейното. Бруталната му усмивка, когато натисна брадичката й така, че да си отвори устата, неприятното усещане, когато напъха месестия си език в устата й, като и отряза достъпа на въздух. Спомни си, че го ухапа и той я удари… бързо разтвори очите си, за да спре тези картини, но пред себе си все още имаше мъж, който я целуваше. Хвана косата му с една ръка и я изви назад и надолу, за да спре контакта с лицето му. Той стреснато отвори очи и се взря в разяреното й лице.
Какво за Бога му ставаше? Уличница или не Джак не можеше да си позволи да се отнася така с нея. Сега той отговаряше за благополучието й и трябваше да държи ръцете си далеч.
— Пусни ме, съжалявам за това, което стана, аз… — заекна той. — Не се стърпях, така като ме изкуши.
— Това не е вярно. Мъжът си мисли, че жената винаги е виновна, за това, че той не може да сдържи желанието си. Оправдания! Аз не те искам, и не, значи не.
— Нещо ти се е случило, нали? — дали някой не бе наранил тази красавица? Какво минало криеше?
— Това не ти влиза в работата, сър Джак, ще ме докосваш само тогава, когато аз ти разреша, ясна ли съм? — тя пусна главата му и Джак излезе от спалнята, без да каже и дума.
Прибра се в другата стая, която сега се наложи да обитава, и се просна на леглото. Над него надвисна призрака на Амелия.
— Какво искаш, направих това, което искаше, а сега виж какво си докарах на главата?
— Тя ще те погуби…
— Какво? Какво каза? За кого говориш?
И да имаше отговор той се загуби, защото Амелия изчезна. Когато се събуди на следващата сутрин, си припомни думите на лейди Амелия и се запита какво ли означават. Натрапчивият призрак бързо започваше да се превръща в досада.

* * *

Рано сутринта на следващия ден Джаксън Грейстоук посети Спенс в дома му. Така като лейди Виктория разбра, че в къщата си има млада дама той трябваше да се погрижи да потули слуховете около нея, като й намери камериерка. Проблемът бе, че няма пари. Спенс оправи нещата, като му даде едно момиче от кухнята. Джили Скантън щеше да свърши работа. Поговориха си още малко, като не забравиха да оправят местните клюки. Спенс сподели на Джак, че Роджър Мейхю напуснал страната, в прикритието на нощта, като оставил куп дългове зад гърба си. Джаксън не се изненада. Знаеше, че този мъж членува в един клуб наречен Хелфайър. Бяха поканили и него преди време, но той отказа. Такъв вид забавления все още не го привличаха. Остана доволен от свършената работа и лекия разговор с приятеля си, сега трябваше да мисли за следващата стъпка от плана си.
Щом се прибра в Грейстоук Менър Джак веднага представи Джили на Мойра, а след като поръчаха вана за младата жена двамата останаха насаме.
— Това оправи един от проблемите, но има и нещо друго, което трябва да се свърши — започна да нарежда Джак. — Трябват ти нови дрехи, не можеш да се покажеш пред висшето общество с твоите собствени. Ще ти изпратя шивач, за да вземе мерки.
— Това ще отнеме време… има ли някакъв начин да ми набавиш поне една рокля, преди това?
— За една-две мога да се сетя — ухили се самодоволно. Бяха му останали две красиви рокли, от бивши връзки. Жените му ги оставиха като спомен, подчертаха те тогава. Никога не бе вярвал, че ще му влязат в употреба.
— Добре, тогава проблемът е решен. Ако роклите ми станат, да вземат размерите от тях, не искам да ме пипат — каза твърдо Мойра.
— Това твое нежелание да бъдеш докосвана не е добре. Можеш ли да свириш или пееш, танцуваш ли?
— Мога да свиря на клавесин и умея да пея. Относно танцуването… кажи, че съм си наранила крака в инцидента и така ще избегнем това.
— Бившите ти работодатели биха ли те познали?
— Не, стари са и не излизат — пък и тя искаше да бъде позната. Едва ли щеше да стане. Нямаше да обърнат внимание на една дама. Не биха познали пребитата и измъчена емигрантка в дрехите на една лейди. Единственият, който можеше да го направи, нямаше да повярва, че е тя. Все пак лично Роджър преряза гърлото й и я изхвърли в Темза.
— Ами тогава, от утре можем да започнем…
— Добре! — Мойра не можеше да чака повече. Видя как кожата й бавно започна да губи цвета си. Скоро съвсем щеше да посинее, а преди да заприлича на истински труп, трябваше да привлече друг тип внимание към себе си. Щеше да използва малко грим, все щеше да намери някакъв в този дом. Черният Джак имаше достатъчно приятелки, които да са забравили по нещо по време на престоя си.
— Ако ще продължаваме с това, ще трябва да се наричаме на малки имена, аз ще те наричам Мойра, а ти мен Джак — жената само се отпусна на един стол, скръсти ръце и продължи да го слуша. — Искам също така да знам повече за теб! Какво прави в онази вечер навън? Среща с любовник ли имаше, проститутка ли си?
— Защо трябва да ти давам обяснение?
— Защото сега аз съм ти покровител и трябва да знам, преди да те представя на висшето общество! — всъщност това не бе истина. Искаше да знае повече за нея. Искаше да знае какво се крие зад този красив, но празен поглед.
— Това по никакъв начин не ти влиза в работата. Дали съм имала любовник или дали съм проститутка не е твой проблем! Никой няма да ме познае, за това може да си сигурен. Ако искаш да се откажеш от плана си, относно моето бъдеще, защото не искам да споделям мислите си с теб, кажи сега.
— Какво криеш от мен?
— А ти? Ти, какво криеш от мен, Джак? Не мога да повярвам, че искаш да ми помогнеш само от добро сърце, това не е истина и ти го знаеш. Защо не ми кажеш, ти какво криеш от мен?
Джак се усмихна и се облегна назад в стола си. Проницателна, ето такава бе Мойра. Обучена да бъде дама. Прислужница или проститутка? Странна и студена, но и много красива. Тайнствена… каква бе всъщност тази жена?
— Защо не можеш да повярваш в доброто ми сърце?
— Защото хората не са устроени така. Когато някой върши нещо, го прави заради себе си. Не мога да приема, че играеш ролята на светец, защото не си такъв. Хората са егоисти, такава им е природата. Тези, които не го разбират са наивни и рано или късно свършват зле.
— Доста си цинична, Мойра. Не мислиш ли, че има и добри хора по този свят?
— Може и да има, Черни Джак, но ти не си един от тях. Не подценявай ума ми, защото това мога да приема като обида — Мойра притежаваше съзнанието на още двама човека. Мислите, които идваха в главата й бяха толкова различни, от тези, преди да умре. Тогава все още вярваше в хората, вярваше в добротата им… и какво й донесе това? — Бавна и мъчителна смърт!
— Значи няма да ми кажеш, нищо за миналото си, докато аз не ти разкрия тайните си, така ли да го разбирам?
— Не! Дори и да ми разкриеш твоето минало, тайните и мечтите си, аз пак няма да ти кажа моето. Това е нещо, което не ти влиза в работата, Джак, така че не разбирам, защо искаш да го научиш! Сега ако ме извиниш, искам да се изкъпя и пооправя. Намери ми някакъв грим, не искаме да изглеждам като бледа селянка пред твоя кръг от хора, нали така?
При мисълта за голото й тяло във ваната Джак потръпна. Тази жена го влечеше, но си заповяда да не мисли за нея по този начин. Да се изпълни, обаче, тази забрана не бе толкова лесно.
— Ще го сторя — реши да я нарани леко. — Само внимавай какво говориш пред лейди Виктория, тя ще бъде бъдещата ми жена.
— Това никак не ме вълнува — отряза Мойра. До тук с плана му. Явно Мойра О`Тул не се интересуваше от него. Или просто добре го прикриваше. Тайната, която обвиваше тази жена го подлудяваше. Това я направи още по-желана и интересна за него. Въпреки това, тя бе права. По-добре да не се впуска прекалено в живота й. Дистанцията ще е най-доброто решение на нещата.

* * *

В нощта преди първия си бал Мойра разреши на Джили да влезе, чак след като се облече. Не можеше да й позволи да види какво всъщност правеше на затворени врати. Обясни й, че е леко срамежлива. Проблемите на Мойра започнаха веднага щом остана сама. Съблече се гола и видя, че кожата й е чисто бяла… а съвсем скоро щеше и да посинее накрая да посивее. Сложи си роклята, като закачи, без да иска, крака си на един от банелите. Не забеляза какво е направила докато не дръпна метала и не съдра кожата на бедрото си. Тя висна надолу и се показа червена ивица под нея. Намръщена Мойра хвана голямото парче кожа и се опита да го залепи обратно, но то просто не искаше да си седи на мястото. Видя една голяма карфица на масата и прекипи горния край на висналото към бедрото си. За жалост през това време панделката на пръста й падна и показалеца й висна отново. По дяволите, как преди успяваше да се запази цяла?
След доста подобни леки инциденти бе облечена. Джили само трябваше да закопчее копченцата по гърба й, защото корсета се завързваше отпред и не я затрудни с него. Преди да повика момичето Мойра започна да си слага пудра. Придоби цвят на лицето и гърдите, всичко, което бе видимо за околните. Почти нормална, помисли си тя, ако не бе фактът, че е мъртва и напълно обсебена от мисълта за кръвта на убийците си.
Джили вдигна касата й, закопча роклята и ахна от красотата на новата си господарка. Мойра пропусна този изблик между ушите си и напълни съзнанието си с мечти как ще накаже Онези.
Джак ставаше все по-нетърпелив. Крачеше неспокойно напред-назад и през две секунди поглеждаше нагоре по стълбите… По-рано през деня все пак помоли лейди Виктория да се венчаят. Тя се съгласи, само ако преди това намери мъж на протежето си. Това бе и неговия план, така че не оказа съпротива на красивата си бъдеща съпруга. Въпреки това представата за Мойра в ръцете на друг мъж, го караше да се чувства некомфортно, но реши да потисне този си изблик на нежност към нея, защото това никак не бе практично.
Мойра слезе по стълбите. Беше прекрасна. Загледа се в нея, плъзна погледа си по тялото й жадно. Това тяло бе прекрасно…
— Приличаш на ангел! — каза почти замечтано той.
— Не ме наричай ангелче, не ми харесва! — сопна се тя. Спомените на Зоуи бяха в главата й, не й стигаха нейните собствени. Трей, най-противния от братята Уест, наричаше Зоуи ангелче, докато връзваше ръцете и краката й с тел, която раздираше кожата й. Наричаше я ангелче докато я изнасилваше, когато тя вече спря да се бори след останалите, които я имаха преди него. Нарече я и ангелче, когато я остави на приятеля си, спечелил един глупав облог, като с това подписа смъртната й присъда. Това наречие й припомняше всичко това и тя не искаше да чува повече тази дума. — Твоето одобрение не ми е нужно, трябва да впечатля мъжете, които… — „смятам да убия“ — трябва да ме забележат.
Когато пристигнаха в къщата на Грисуолд в Майфайър съзнанието на Мойра вече бе обсебено от картини за бъдещето. Картини, в които наказваше Онези. В това време съзнанието на Джак бе обсебено от съвсем други картини и той с мъка се сдържаше да не я докосне, защото тя се дистанцира от него в каретата и гледаше някак в нищото.
Влязоха и след като ги представиха до тях се приближи Спенс. Мойра се оглеждаше хищнически. Тя бе на лов, всичко започна. Усещането за дебнене на плячка изпълни сетивата й.
— Изглеждаш прекрасно, мила Мойра. Заслужава си цената, човек само да те гледа!
— Каква цена? — попита тя, но продължаваше да съзерцава хората.
— Не му обръщай внимание, Спенс често говори с недомлъвки — прекъсна го Джак, като му отправи неодобрителен поглед. Мойра само сви рамене и продължи да търси плячката си.
Лорд Харингтън и лорд Ренфрю изразиха желание да й правят компания по време на вечеря. Джак искаше да я спаси от тях, защото не ги одобряваше за неговото протеже, но тя недвусмислено показа, че харесва компанията им. Двамата бяха членове в клуба Хелфайър, това Джак знаеше много добре. Не искаше да наранят жената. Тя притежаваше сила и характер, но не би могла да се предпази от тези натрапници.
Виктория му каза да я остави да се оправя сама, тя бързаше да намери съпруг на момичето и не я интересуваше дали той би бил подходящ или не. През остатъка от вечерта Джак бе в изключително лошо настроение. Сега, в това положение без пари, не му хареса факта, че Виктория диктува правилата на играта.
С двамата си кавалери от двете си страни Мойра седна на масата за хранене. Флиртуваше с тях, даваше им достъп до гледката на напудрените си гърди. Смееше се на шегите им. Позволяваше леките, уж неволни докосвания, които й правеха… през цялото време й се гадеше от тях. Единствено мисълта за това, че скоро щяха да си платят за всичко я крепеше да не изтръгне вътрешностите им тук, пред хората.
Докато другите си говореха празни приказки Мойра се наведе към Харингтън и прошепна в ухото му нежно:
— Моят покровител е много строг, но аз обичам да се забавлявам. Баща ми ме прати да си намеря съпруг, но преди това искам да опитам всичко от живота. Вие много ми харесвате и възбуждате… има една къщичка, в покрайнините на Лондон…
— Какво искате да ми намекнете, мис Мойра? — попита изчервен и озадачен лорда. Мойра се намръщи. Как добре изобразяваше почтен човек! Но тя знаеше истината. Знаеше какъв звяр е той. Щеше да го накаже. Зоуи намери една барака, в близост до града, а там според общия им план щяха да раздадат справедливост на всички Онези, които заслужаваха съдбата си.
— Не намеквам нищо, а Ви питам директно, искате ли да си подарим малко удоволствие? Къщичката е напълно изолирана и ако сме предпазливи, никой няма да разбере, че сме били там заедно. Ако наемете карета и ме изчакате зад дома на сър Джак тази вечер, а после ме върнете преди разсъмване нещата няма да излязат наяве. Можете да управлявате карета, нали? Не е нужно никой да разбира, дори слугите?
Събеседникът й отвори невярващо уста, замисли се малко и с усмивка кимна. След като се уговориха за часа на срещата двамата не контактуваха повече, за да не привлекат излишно внимание. Така първата й жертва току-що падна в капана.
Джак бе като буреносен облак обратно към дома. Не й проговори, дори не й пожела приятна вечер. Тя така открито флиртуваше с всички негодници тази вечер, че яда му бе стигнал червена точка. Долна проститутка, ето това е тази О`Тул!

* * *

Мойра пътуваше в наетата карета, управляване от лорд Харингтън. Мислено се върна към началото на края.
След като дойде в Лондон си намери работа в дома на семейство Мейхю. Големият им син — Роджър непрекъснато й досаждаше, но тя реши, че ако му покаже, че не е такова момиче всичко ще се нареди. Не стана така. Веднъж Роджър се опита да я насили, но тя така се развика, че събра цялата къща. Това докара неодобрението на родителите му и оттогава той я намрази. Не след дълго инсценира кражба, като подхвърли уликите към нея. Уплашена тя не знаеше какво да прави. Щяха да я пратят в Нюгейт, това бе сигурно. Роджър й каза, че ако все пак му даде тялото си той ще я защити. Тогава Мойра направи грешка. Каза да я остави на мира, защото щяла да разкаже на всички, какво знае за него и членството му в клуба Хелхфайър. Разярен той й показа, всъщност колко малко знае за този клуб…
Пристигнаха. Мойра пое въздух и слезе от каретата. Преди да се промъкне тази вечер тя си набави всичко необходимо за вечерта. Лорд Харингтън не обърна внимание на торбата й, не го вълнуваше какво носи момичето, повече го вълнуваше какво нямаше да носи. Той отвори вратата на колибата и отстъпи, за да може да мине първо дамата. Мойра поклати глава и закачливо му се усмихна да мине пръв. Той сви рамене и прекрачи прага. След което изпадна в безсъзнание. Мойра го бе ударила с една тухла по главата, измъкната от градината на дома на Черния Джак.
Когато отвори очите си лорд Харингтън не знаеше къде се намира. Опита се да се помръдне, но бе завързан за таблата на едно малко, тясно и доста мръсно легло. Положен като Витрувиански човек[2] той започна да се бори с въжетата, но безуспешно.
— Събуди се най-накрая, любовнико — жената дойде до него и го погледна. Той уплашено започна да премигва. Очите й, Господи, очите й бяха чисто черни. Целите, нямаше и намек за бяло в тях. Тя бе вещица, демон… — Как се чувстваш, сега? Безпомощен? Уплашен? — тя се усмихна леко. — Все още не ме помниш, нали?
— Коя си ти, какво си ти? — попита задавено той, когато прецени, че виковете му няма да намерят ухо, което да го чуе и да му помогне. Девойката наистина бе намерила скрита къща.
— Мойра О`Тул. Но ти не знаеше името ми. За теб бях поредната играчка. Помниш ли как счупи ребрата ми, когато ме риташе по земята? Не, естествено, че не помниш, нали? Колко още като мен са били в това положение? Коя от всичките ти жертви може да съм аз?
— Те никога не биха могли… — затвори очи той.
— Да се върнат за теб? О, но аз го направих, върнах се, за да ти покажа, какво удоволствие си ни доставил…
Жената започна да го обикаля. Лорд Харингтън се подмокри от страх. Какво ли щеше да му направи? Коя е тя? Права бе, бяха толкова много, че не знаеше. Дали от онези в общите ритуали, или от онези, които после ползваха само те и приятелите му? Демон на отмъщението ли е? Не можеше да е истина. Тези, които оставаха за него и останалите не можеха да са живи.
— Моля те, която и да си, пусни ме да си ида! Аз съм богат и всички ме познават, ако изчезна…
— Ще започна да те търсят! Но кой ще заподозре дребната ирландка? Не, няма да те пусна, нека ти покажа красотата на болката — тя се надвеси над него и нежно погали дланта му. Хвана показалеца му и докато се усмихваше го откъсна. Шурна кръв. Мястото, където до преди малко се намираше пръста му гореше. Крещеше с пълно гърло, загърчи се неистово, мяташе главата си, но нищо не помогна…
— Това малко прасенце отишло на пазар… — започна да му припява с ангелски глас тя. Хвана средния му пръст. Очите му се разшириха от страх. — Това малко прасенце отишло на разходка… — в този момент той загуби още една част от крайника си. Повърна, но върнатото си стичаше обратно в устата му. Крещеше още по-силно, но нищо не можеше да му помогне вече.
— Моля те, моля те… — заплака лорд Харингтън, не можеше да го понесе.
— Това малко прасенце си останало вкъщи! — каза ядосано жената, разтвори устата му и с ръце изтръгна езика му. В първия момент не разбра, какво става, но когато болката се появи той отново се изпусна. Започна да се дави в собствената си кръв, не можеше да си поеме въздух, не можеше повече да пищи. Дробовете му се напълниха с кръв и давещ се той умря.
— Колко жалко, не помислих, че ще е толкова бързо! — изправи се Мойра, като върна нормалния цвят на очите си. Червени ръце и Зоуи бяха напуснали тялото й. Тримата споделиха този миг. Това бе най-странното изживяване в живота й. Такава интимност и такава близост не би могла да има с друго същество. Хареса й. Мойра се усмихна… сега остана да смени дрехите си и да се прибере, преди някой от къщата на Джак да разбере къде е била. Бе взела роклята си от нощта, когато живота и свърши, но дори това не накара лорда да си спомни коя е тя. Почувства се разочарована. Той я бе изнасилил. Веднъж се подигра с нея, каза, че ще я пусне да си иде, ако го поеме в уста. Тя се подчини, искаше да се махне от това място… но след като свърши той й се присмя и започна да я рита. Счупи ребрата й, а когато изля остатъка от яростта си към нея, доволен и усмихнат я завърза обратно на леглото. Тя умря в тази поза… но и той също. Чувството на триумф, бе сладко нещо.

---

Бележки

[1] Томахавка — хладно оръжие, вид неголяма брадва, която е характерна и използвана от северноамериканските индианци.
[2] Витрувиански човек — известна скица, придружена с бележки от Леонардо да Винчи, нарисувана около 1490 г. в един от неговите дневници. Картината изобразява гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Картината и текстът често са наричани Закон за пропорциите (Canon of Proportions) и по-рядко Човешки пропорции. Картината е изложена в Gallerie dell` Accademia във Венеция, Италия.