автор: mitkoeapostolov

Маршрутката спря пред входа на хотела и от нея изскочиха двадесетина ученика. Вятърът повя със свежия боров дъх на курорта. Ски-пистите се разсмяха със смехът на младите хора, а хотелите се усмихнаха. Най-големият от тях погълна детската глъчка.
- Здравейте ученици- каза приветлива жена на около четиридесет. – Вие сте от гимназията по туризъм за еднодневна специализация, нали?
- Даа-д-ад-да- разнесоха се несинхронизирани одобрения.
- Аз ще бъда вашия гид днес и ще ви покажа организацията и уредбата на хотела.
Групата се радели на две и се качи в асансьорите. На седмия етаж, всички се събраха отново и се отправиха надолу по коридора. След няколко перпендикулярни завоя, ръководителката се спря пред една от стаите и я отключи.
- Това е обикновена двойна стая с легло, лампа, телевизор, хладилник и баня- започна да изброява тя. Учениците се гъчкаха и се бутаха, за да се поместят в тясното пространство и с любопитство следяха предметите, които показваше жената. Само двама младежи стояха безучастно до входа.
- Много тъпо, а?- риторично попита единият.
- Аха- вяло отвърна другият докато чаткаше върху клавиатурата на смартфона си.
Ръководителката отново поведе децата към асансьорите. Обиколката продължи с посещение на двойна делукс стая. Учениците разбраха, че наименованието е различно заради по-малкия брой стаи на етажа както и гледката към белите върхове на планината опасани с вълнен пояс от борове и ели. Двамата незаинтересовани от първата стая с апатия отбелязаха, че и това е тъпо. Едва когато групата влезе в апартамента, те се заинтересуваха и влязоха да разгледат двустайното помещение с огромно легло и просторна баня.
Учудването на децата продължи, когато влязоха в спа комплекса оборудван със сауни и двадесет и пет метров басейн. Стъклената витрина от южната му страна изглеждаше боядисана в зелено от игличките на боровете изправени само на петдесетина метра от нея. Огромната конферентна зала погълна детската глъчка в тъмната си утроба и само гласът на ръководителката се носеше из въздуха спокоен и мелодичен.
- Айде да си ходим!- предложи един от учениците.
- Не искате ли да видите и ресторанта?- весело попита жената.
Лицата на повечето не издаваха такова желание, но само един се осмели да отговори на глас:
- Не.
Ръководителката се възползва от мълчанието на мнозинството и с фалшиво приповдигнато настроение поведе групата към ресторанта. Търговската зала ги посрещна с внушителните шестстотин места разделени на четириместни маси. Последва описание на предлаганите храни, по време на което децата започнаха да шумят. Осъзнала тяхното неспокойство, жената съкрати лекцията си и ги покани да влязат в кухнята, където се качиха на асансьора за мазето.
На долния етаж, ръководителката разведе учениците из хладилните камери и им показа разделното съхранение на продуктите. Докато тя говореше две от децата- същите които бяха стояли на прага на двойната стая- започнаха да играят на дартс. Преди да успеят да си довършат играта, групата се върна в кухнята.
- Ето тук се приготвят студените предястия и салатите- посочи ръководителката към малка стая отделена със стъклени витрини. Вътре в помещението младо момиче в бяла престилка режеше маруля. - А там са помещенията за приготвянето на риба и основни ястия- показа жената към огромна зала разделена на сходни стъклени кутийки. Във всяко едно от тях имаше готвач, който работеше усърдно върху своето ястие. – А това е нашия главен готвач- обърна се тя към приближаващия едър мъж в бяла престилка, бяла шапка и бели медицински обувки. Мъжът се усмихна благо и се спря пред групата от ученици.
- Здравейте деца, как сте?- попита той с дълбок и приветлив тембър, но очите му блуждаеха сякаш търсеха нещо.
- До-добр-бре- се чуха няколко гласа.
- Вие да не сте бащата на Петьо?- попита единият от двамата, които бяха останали на входа на двойната стая.
- Да- с усмивка отвърна главният готвач на хотела. А Петьо къде е? Не е ли с вас?- нещо в твърдият му глас трепна.
- Не, няма го- констатира очевидното едно от децата.
- Ааа, добре- с престорена усмивка отклони темата мъжът, но нещо в погледа му повяхна и светлината в очите му помръкна.
- Хайде ученици, връщаме се обратно на изхода. Маршрутката ви чака отвън- провикна се ръководителката.
- Довиждане- помахаха децата на главния готвач, който ги изпрати с добродушна усмивка и все още тревожен поглед.
Навън свежият полъх на вековните борове посрещна юношеската глъчка и я препрати надолу към долината, потънала в дълбоките зимни мъгли.