автор: bbobbibgbs70

А на мен във сърцето ми яростно плаче -
този вик - мъченик: Свобода !
Искам аз да съм, искам и въздух,
искам вчера да бъде сега !

Не желая импресии и измислени роли -
демагогия, стичащ се грим.

Подчертано и точно се вписвам в теория
на променящ лицето си мим.

Оставете ме сам, искам пак да съм там.
Искам пак да съм смел и суров.

И не искам истерии. Ах !
Роднински мистерии и
сценарий филантропски готов.

Ще поседна до мама и лъжата я няма
като староиконен синхрон.
Демагогия - драма,
но кръвта побеждава – край !
Интриги ! Пред мама поклон.

И на края ще кажа,
без да слушам лъжата и
да кърша виновно ръце.

Да ! Зова свободата ! Съм !
Откърмен в душата...

На голямото нейно сърце.

Боян СТАНИЛОВ
2005