автор: Jenia

На балкона във едно мушкато
си живее бръмбарче крилато.
А в саксията със слънчогледа
е домът на паяка - съседа.

Всяка сутрин докато е сянка
идва на балкона великанка
и полива всяка там саксия.
Паячето отстрано гълчи я:

- Моля Ви, внимателна бъдете!
Мрежата ми даже се разплете!
Пак ще я плета до късна доба!
Ех, че невнимателна особа!

Ала великанката нехае,
а пък и за паяка не знае.
Тръгва си грамадната персона,
към обяд напича на балкона.

Бръмбарчето стане ли горещо,
литва към едно дърво отсреща,
над балкона с клон един извито.
Паячето отдалеч го пита:

-Кацнал горе тъй като Ви гледам,
я кажете, мили ми съседе,
от височината там на клона,
друг ли е светът, пардон, балконът?

-Драги, аз за гледката отгоре
много дълго мога да говоря.
Но с две думи казано, накратко,
горе-долу същото е, братко.