автор: zaltia

Душата си понякога разкъсвах сам,
а после със сълзите си я кърпех.
Помолих те за малко обич- само грам,
без нея болен във живота скитах.

Любовта ми сгушена в душата страда,
хоризонтите се смачкват всичко ме боли.
Онази малка бучка в гърлото засяда,
без теб сърцето почва тъжно да тупти.