„О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш
българин и не четеш, и не говориш на своя език? “
„История славянобългарска“, П. Хилендарски
Къде си, вярна ти любов народна,
в горите ли дълбоки ти потъна,
прогонена от алчна сган безродна,
повлякла ни към ново робско дъно?!
Преди дедите ни, под иго тежко,
опазили и чест, и род, и вяра,
умираха за правото човешко –
да са свободни българи - в България!
И бяха те свободни в робско време,
а ний сме роби във страна свободна -
Иванчо хаджи Пенчовото семе
в нас угаси искрата любородна.
Потомците му, род и дълг заплюли,
пред чужденци ехидни днес се ливрят,
по Ботьова и Левски сипят хули
и на екрана лицемерно циврят.
За тях синовен дълг, и род, и вяра
пред пълния тумбак и власт са нищо,
и куха дума е за тях България,
и срам за тях е бащино огнище.
Къде остана, ти, любов народна,
къде са, горо, сенките ти тъмни –
угасна в нас искрата любородна
и аз не вярвам вече да разсъмне…