автор: NovelaDenarova

Истински лудо, безвремие настана
и земята наново обагри се в бяло.
Снежецът почна да вали от зарана
и стана природата единно цяло.

Палави снежинки вред се гонят,
сплитат се с вихър чуден, леден
и без думи даже пак се веселят,
това дивен танц е, танц последен.

Замръзнали кинжали умело си висят
от вълшебник леден в миг сътворени,
как страшно и величествено те стоят
по стрехата, като стражи подредени.

На дървото старо и в тясна хралупа
катерица живее- хубавица свенлива
с очички палави, игрива, закачлива,
от сбраните запаси жълъди хрупа.

Там е и на свраката хитра гнездото-
къща от съчки, слама, кал и покрив бял,
сгушена сред клоните на дървото,
в нея един животец малък се е заврял.

Истински лудо, безвремие настана,
вали и не ти се мърда от леглото
и гледам как, дори без да стана,
мразът рисува цветя по стъклото.