автор: cattiva2511

Осма Глава


Жизел, Бетина и Кейси седяха един до друг в салона и разказваха за живота си. Зев им отпусна още един ден. Тристан предупреди приятеля си да не се горещи много около нея. Обеща, че ще направи всичко възможно да я вразуми, но сам не си вярваше. Зев бе страшно упорита и вземеше ли решение не се отказваше от него.
— И така, след пет години поех към Франция — продължаваше Кейси. — След седем седмици в Средиземно море ни връхлетя най-ужасната буря, която можете да си представите. След като тя утихна, стана ясно, че сме загубили шестима моряка, а корабът едва щеше да се добере до някое пристанище. Два дни по-късно, нещастието ни връхлетя отново — нападна ни пиратски кораб. Бяха турци и особено жестоки. Разочаровани от нищожната плячка, те решиха да продадат тези, които бяха останали живи. Следващите девет години бяха истински ад и само мисълта, че един ден ще се върна във Франция, ме крепеше. Бях гребец на един египетски кораб и животът ми бе низ от страдания. Един ден заедно с неколцина нещастници нападнахме пазачите и превзехме кораба. Оказа се, че той превозва голямо количество злато и скъпоценности. Поделихме си ги и вече бях богат. Измина година, преди да възстановя силите си, но дълбоко в сърцето си чувствах, че вече е твърде късно да се върна във Франция. Купих един кораб и три години нападах и ограбвах турски кораби, превозващи злато и роби. Ала след това изгубих желанието си за мъст и през последните две години корабът ми превозва стоки до колониите, като съм влизал в бой само с кораби, които първи са ме нападали.
— Ако не беше толкова горд, Райън, когато бяхме млади, можехме да бъдем заедно през всичките тези години — замислено каза Жизел, представяйки всичко, което Кейси бе изстрадал, и годините, които бе прекарала, омъжена за човек, когото не обичаше и който никога не я бе обичал.
— Права си, ако не бях толкова упорит, сега нямаше да има заплаха от това да ни отнемат детето… — в този момент, за себе си, Кейси отбеляза, че Зев е напълно права. Той бе страхливец. Уплаши се, че няма да може да се оправи с жена и дете на път, и за това ги изостави. Непрекъснато мислеше за тях, но не предприе нищо, за да си ги върне. Може би, причината да не харесва толкова двойницата на Бетина, бе фактът, че се срамуваше от себе си. Срамуваше се от това, което си е причинил и това, което е причинил на семейството си, като избра по-лесния път — пътят на бягството.
— Подслушваш ли, Зев, не съм го очаквал от теб! — тихо прошепна Тристан в ухото й? Тя се бе спряла до вратата и тайно наблюдаваше семейството на Райън.
— Да…
— Защо, да не би де те гложди чувство за вина, че искаш да разделиш семейство…
— Аз не изпитвам вина. Аз имам само желания, така съм направена, Тристан. От една страна трябва да бъда отлична сексуална наслада, от друга аз съм хищник. Хищника преследва и взима. Няма как да ми насадиш други чувства, тях просто ги няма.
— Тогава защо стоиш тук и ги наблюдаваш?
— Защото, така искам! — тросна се Зев, завъртя се на пета и излезе от къщата. Не искаше да говори повече с никого. Не й бе заложено да се вкарва в излишни дилеми. Това, което каза на капитана бе вярно, тя не изпитваше вина.
Бетина дълго седя и слуша родителите си и реши да ги остави сами. Имаха какво да наваксат. Отиде в библиотеката и седна до прозореца, като се загледа в красивата природа. От една страна искаше да тръгне със Зев, но от друга искаше да остане с новото си и истинско семейство.
Без да забележи до нея седна капитан Стан. Той много й харесваше, въпреки че се стараеше да се покаже като голям лош човек, той бе много добър по душа. Докато Зев и Кай ги нямаше, Бетина усети, че той се притеснява за тях, въпреки, че се правеше, че просто скучае. Ако не бе така, можеше да си иде от Земята, без да ги търси, но той се върна за тях… той винаги се връщаше за тях.
— Сърдиш се на Зев, че иска да те вземе от тук, нали?
— Не… не знам, искам да кажа, не знам какво да мисля…
— Света е огромен, Бетина, има и лоши планети, с много опасности — Стенли се намръщи докато си припомняше някои от тях, — но има и други, добри планети, където се живее лесно и хубаво. Ела с нас, може да правим секс, когато поискаш, аз мога да бъда мно-о-о-го добър любовник. Хайде, дай ми една целувка! — Стан затвори очи и присви устни, като леко ги мърдаше, докато веждите му играеха… това трябваше ли да изглежда еротично? На Бетина, лично й се стори смешно и тя целуна капитана по носа. Той отвори очи и я погледна недоволно.
— Не това имах предвид.
— Знам, капитане, толкова си сладък… ти заслужаваш една наистина мила и добра жена! — след което Бетина стана и си тръгна. Стан се загледа след нея с щастливо изражение.
Бетина се качи в стаята си, отвори вратата и изведнъж света потъна в пълен мрак…

* * *

— Ще го убия, Кай, но преди това ще убия Тристан! — каза ядосано Зев, докато седеше в стаята си и обсъждаше новото положение с Кай и 790. Трябваше да направи нещо, но повече нямаше да се довери на земляците. С вечните им драми и дилеми забавиха Зев, а сега любимецът й бе отвлечен заради тях.
— Ще ги намерим, Зев. Ще бъдем едно голямо щастливо семейство, аз ти и нашата нова дъщеря… — 790 мечтаеше на глас, като в очите му се показаха три щастливи глави.
— Защо капитана не уби врага си, нали за това му направи този подарък? — попита Кай.
— Каза, че заради мен забравил за него, аз съм го била отвлякла от целта му да си отмъсти. Пълни глупости, ако беше ме послушал, още в началото да бяхме правили секс. Отдавна нямаше да сме на тази планета и нямаше да загубим Бетина.
Мигел Де Бастида бе избягал от затвора си и отвлякъл Бетина Варлен, при това в пълната, с хора, къща. Бе оставил писмо на Тристан, че ще отведе момичето на място, което Тристан отказа да назове. От тях се искаше да оставят Тристан сам да иде за нея и без чужда помощ да примерят сили — той и Бастида. По принцип на Зев не й пукаше за това кой кого ще нареже пръв, но Бетина бе в опасност, а тя не успя да си я опази. Тя беше нейна, което означава, че отговорността за безопасността на момичето е изцяло на Зев. Ядоса се, когато Тристан изгори бележката, като й каза, че щял сам да се оправи с похитителя. Тази изостанала планета имаше информация единствено на хартия, а Тристан унищожи писмото, за да не може 790 да го анализира и да заведе екипажа на Лекс на правилното място. Сега в базата данни на робота имаше пълна карта на планетата…
Вече не й пукаше какво иска Тристан! Щеше да намери Бетина и Бастида, щеше да отвори главата на крадеца и с радост да пирува с мозъка му. Ако Тристан й помогнеше, щеше да го остави да гледа, ако не, дори това удоволствие щеше да му отнеме.
— Кай, накарай Тристан да разбере, че ние сме по-добрия шанс за Бетина, не може да ни остави тук и да тръгне да я търси без мен!
— Това няма да е необходимо. Той ще пътува в неговото водно съоръжение, ние ще го следваме с един молец, без да знае — Зев се ухили. Мисленето не й се отдаваше, но за сметка на това на Кай — да.

* * *

Бетина беше затворничка в малка къща в Санто Доминго. Резиденцията на дон Мигел се намираше извън града, а най-близкият съсед бе на повече от миля. Къщата бе заобиколена с високи каменни стени.
Външната врата се държеше винаги заключена, а прозорците бяха закрити с дървени жалузи. Бетина знаеше, че има малък вътрешен двор, но нито веднъж не й бе позволено да излезе на разходка. През деня можеше спокойно да се движи из къщата, но тя предпочиташе да стои в стаята си, вратата, на която се заключваше през нощта.
Бетина не се страхуваше особено. А и от какво? Вече я бяха похитили веднъж, при това извънземни. Дон Мигел не я притесняваше. Разказа й, че много се ядосал на жената, която хладнокръвно убила годеника на Бетина, но истинския виновник бил този Тристан, който го търсел с години, за да го убие. Дон Мигел не знаел защо, но и не искал да чака смъртта в онова мазе, за това избягал. Но така като въпросния капитан пак щял да подхване старото си хоби, по-добре било да се приключи с тази история.
Бетина не се съмняваше, че Зев ще я намери. Тя бе упорите и щом искаше Бетина за себе си, щеше да я има. Планът на момичето, обаче, беше друг. Щеше да се отърве от Дон Мигел и да докаже на Зев Беллрингер, че тя може да се грижи за себе си. Така Зев най-накрая щеше да я остави да взема сама решенията си. Дори мисълта за убийство не се отхвърли. Преди Бетина би била ужасена от факта, че може да причини нечия смърт, но така като след едно изказване на Кай, че всички така или иначе умират някога, тя реши, че щом ще се наложи да убие, за да се спаси така и ще направи!
Дон Мигел влезе, без да чука, в стаята й. Бетина започна да мисли. Какво би направила Зев в този случай?
— Дон Мигел, радвам се, че решихте да ми направите компания, в последно време се чувствам самотна.
— Какво искате да кажете, медмуазел? — попита невярващо Бастида.
— Докато бях със Зев открих, че човек трябва да живее за насладата. Зев ми показа как да дарявам удоволствие… — очите на дон Мигел се разшириха.
— Какво искате да кажете с това, медмуазел? — повтори той.
— Искате ли да си дарим удоволствие един на друг, мосю? Уверявам Ви, че и на двамата ще ни хареса! — изгука невинно Бетина.
Дон Мигел де Бастида започна да диша тежко. Нещата, които преживя в последно време му дойдоха в повече. На младини бе вършил и видял какво ли не, но никога и това, което му се случваше сега. Той се ухили самодоволно и тръгна, с уверена крачка, към Бетина Варлен, една от най-красивите жени, които някога е имал щастието да види. Със сигурност, най-красивата жена, която щеше да има. Спря се на сантиметри от нея и погали с върха на пръстите си бузата й, след което спусна ръката си надолу по врата и към гърдите. Веднага се възбуди.
Бетина се усмихна и облиза устни. Докато гледаше мъжа в очите се опря о масата и заднешком хвана първия предмет, който й попадна. Оказа се масивно преспапие. Усмихна се още по-широко, след което замахна и удари Бастида по главата. Очите му се разшириха невярващо и мъжът се строполи на пода. Бетина тръгна да го прескача, но тогава той я хвана, стенейки, за крака. Момичето падна по очи, обърна се и изрита дон Мигел в лицето с пета. Той я пусна, но продължаваше да е в съзнание и започна да пълзи към нея. Бетина се изправи на колене, докопа се до преспапието, което бе паднало до тях, хвана го и започна да налага испанеца по главата. Кръвта от черепа на жертвата започна да плиска навсякъде. Когато Бетина спря своята атака видя, че от лицето на дон Мигел остана само червена каша. Тя цялата бе покрита с кръвта му. В този момент бе редно да осъзнае какво е направила и да се паникьоса, но така като имаше по-належащи проблеми сега не му бе времето.
Стана и се огледа, като приглади роклята си надолу. Омаза се цялата в лепкавата плазма. Така, сега останаха да се решат три неща: как да се измъкне от къщата, какво да прави с всичката тази кръв по себе си и как, по дяволите, да стигне до острова на капитан Тристан?

* * *

Беше решено Тристан да тръгне за мястото на срещата на следващия ден. Зев се изнерви допълнително от факта, че трябваше да го чака толкова дълго време до сега. Бетина бе беззащитно дете, което сега се намираше в лапите на големия лош дон Мигел. Тристан й обясни, че трябва да подготви кораба си за път, така че не можело да стане по-бързо.
Зев гледаше през прозореца, когато зад себе си чу познат глас:
— Зев, върнах се! — Зев се обърна и видя Бетина Варлен под ръка с възрастен мъж и с торба в ръката.
— Как се добра до тук? Какво стана с Бастида?
— Отървах се от него и намерих един търговски кораб, чийто капитан знаеше пътя до тук и се върнах — ухили се тя. Зев наклони глава. Ядоса се! Планът бе тя да я спаси и да й покаже, колко й е необходима грижа.
Жюл излезе от салона и до пет минути събра цялата къща. Той бе довел капитан Роулинсен и Бетина Варлен при Зев и нямаше търпение да каже на всички добрата новина. След като стаята се напълни с хора, Бетина гордо застана в средата и започна да разказва приключенията си.
— Когато бях затворена в резиденцията на дон Мигел започнах да мисля, какво би направила Зев на мое място. Една вечер го подлъгах да се опознаем по-добре, като му обещах да му доставя наслада. Когато се приближи го ударих по главата със собственото му преспапие. За жалост той не изгуби съвсем съзнание и се наложи да го до усмиря… — докато Бетина говореше капитан Роулинсен беше заведен в трапезарията, за да се нахрани. Всъщност Бетина искаше да се отърве от него, за да не чуе цялата истина. — Намерих женски дрехи в един шкаф, така като нямах други, а цялата бях в кръв. Тайно се измъкнах от къщата, защото ключовете се оказаха в джоба на дон Мигел. Вървях известно време, като питах хората как да стигна до доковете. Там поразпитах кой може да помогне на изпаднала девойка в беда, срещу съответното заплащане, разбира се… което ми напомня, татко, че дължиш пари на капитан Роулинсен… както и да е, оказа се, че добрия капитан вече е бил на този остров и знае как да ме докара. Инак щях да тръгна към дома и от там да търся начин да ви намеря.
— Какво стана с Бастида? — попита Тристан. Ако си беше още в Санто Доминго можеше да отиде и да го довърши…
— Ами, може би малко се поувлякох, капитан Тристан, и може би малко го поубих… — заекна с престорена скромност Бетина Варлен. Тристан се вгледа в девойката и не можеше да повярва и на дума от това, което чу. Тази малка и дребна женица да е довършила Бастида, където той толкова време не успя да се справи?
— Сигурна ли сте, медмуазел Варлен?
— Ами не остана много от лицето му, след като свърших, предполагам ще му е трудно да живее и без част от мозъка си и…
— Стана ми ясна картинката…
— Зев, направих всичко това само за да ти докажа, че…
— Тук ли искаш да останеш? — попита невъзмутимо Зев Беллрингер.
— Да! Тази планета е моят дом и тук се чувствам добре. Мога да се грижа…
— Добре, не ме интересува! Кай, Стан да тръгваме! — Зев стана и излезе от салона. Беше стигнала почти до молеца, когато я настигна Тристан:
— Ами нашата уговорка, така ли ще ме зарежеш и никога повече няма да се върнеш?
— Виж, Тристан, харесвам те много, но от теб исках само едно, а ти не успя да ми го дадеш. Ти не си от моя екипаж. Съжалявам, но единствения мъж, с когото искам да бъда, е Кай.
— Но вие не можете да правите любов…
— За това ще си намеря други, има много добре изглеждащи мъже из планетите в Тъмната Зона.
С тези думи Зев се усмихна лукаво и се качи в първия молец. До нея се настани Кай. Той подаде 790 на Зев, след което излетяха, без дори да поглеждат надолу. След тях се носеше втория молец, управляван от Стенли Х. Туидъл.
— Ще ми липсва! — каза зад него унило Бетина.
— Да, на мен също…
— Харесаха ми!
— И на мен — Тристан се обърна и се загледа в младата Варлен. Тя не бе онова подплашено дете, за което я мислеше. Зев промени момичето и сега то бе уверено и… доста красиво. Тристан се ухили.
— Искате ли да ми погостувате още малко, Бетина?
— Да, искам. Реших да не си търся повече съпруг. Искам сама да отговарям за себе си. Защо да не остана малко при Вас, пък после ще видя… мисля, че искам да опозная Земята и да попътувам. Да, точно това мисля да направя.
— А какво ще кажете, ако се опитам да Ви прелъстя?
— Нямам нищо напротив, капитане, вие сте доста красив мъж — двамата се усмихнаха един на друг и тръгнаха към къщата.

* * *

Зев се загледа в огромната триизмерна проекция, която показваше това, което вижда и Лекс. Земята ставаше все по-малка. Зев бързо забрави за Бетина Варлен. Явно чувството да пази някого не се задържеше много в нея, пък и нали си имаше Стан, него винаги трябваше да пази, дори понякога от самия него.
— Мъчно ли ти е? — попита Кай.
— Всъщност не, аз мисля, че не ставам за майка.
— Не ти е в природата, гущера надделява над всичко останало! — констатира мъртвеца.
— Какво ще кажете да си потърсим нов дом? — попита Стан и се качи на пулта. — Радвам се, че си тръгнахме от това място. Жените там не ми харесаха. Не искаха да правят секс с най-добрия любовник на света. Ако не бяхме там, щях да заповядам… — и Стенли се изпъчи и се опита да придобие сериозна физиономия, като гордо изправи ръка напред… — „Лекс унищожи тази планета!“
— Както заповядаш, Стан! — докато се опомнят насекомото насочи лъча си към Земята и след минути от нея не бе останал и спомен. Ключът за Лекс се намираше в дланта на Стан, а така като той, без да иска я изпъна напред, корабът прие играта му за команда. Зев ядосано се обърна към капитана, който виновно сви рамене.
— Стенли Х. Туидъл, понякога си мисля, че Уист е повредила безвъзвратно мозъка ти! Отивам да спя, събудете ме, когато стигнем до някъде…
— Да, Зев… — прошепна Стенли. — Нека си намерим дом… без да го разрушаваме този път.


Епилог


— Свет, ти си най-ужасния човек на земята. Как успя да ни затриеш всичките? — усмихна се пияната Вася. Светлана поклати глава и затвори книгата. Навън вече бе светло, но четирите жени все още бяха заедно. Това се случваше за пръв път. Повечето, тоест всички бяха фиркани.
— Ама тоя път оня, хлъц, не успя да намаже, а? — захили се тъпо Александра. — Признай си, че не му пусна, само защото не обичаш да правиш секс с мъже. Учудвам се, че не накара Зев и Бетина да си легнат.
— Това не е точно така. Опитах се да запазя сюжета както на книгата така и на филма. Зев Беллрингер трябваше да остане девствена.
— Ами Бетина „масовия убиец“?
— Не забравяйте, че в книгата тя е склонна към истерия и насилие, дори удари Тристан в началото. Ако не се намираше на кораб в морето, защо да не го убие още тогава? Пък и прие смъртта му много добре. А в моя вариант преживяванията й би трябвало да са дори по-стресиращи…
— Хареса ми, трябва да си намерим някоя книга за другата седмица.
— Ами добре, вие подберете книгата, а аз ще измисля с какво да я съчетаем… — усмихна се Светлана Владимировна. Това бе една от най-добре прекараните й петък вечери!