автор: VladKo

Перо от гларус пясъка убоде
и той от гъдел се събуди. Знам –
ще ме оставиш – тръгваш си свободна –
над себе си да се замислям сам.

Под огнен знак родена, неуморна,
и все на дивото дочула зов,
на плажа излежаваш с мен покорно
присъдата над нашата „любов”.

„Статичен е, на скука намирисва.”
„Случайна и разхвърляна, но с чар.”
„Че ерудит е – да – ала му липсват
замах и блясък. Крета под товар...”

„Венера в сандвич между авантюри
ще сложи. Чиста радост с нея – не.”
„...от навиците и от конюнктура.”
„Защо по тебе тъй съм запленен...”

„Скован е, на рапан в черупка сходен.”
„... от красотата твоя прикован?”
Перо от гларус пясъка забоде,
за да напише нашия роман.