автор: Mojsei

Откъс от "ХуЛиТе-рски роман"

С тези ХуЛи Мойсей иска да укроти частично любовния плам на Писана и да омилостиви баща й - Цар Писан да се съгласи дъщеря му да стане Муза на усмивките, произвеждани във фабриката на Злодея Мойсей при 50 на 50.


1. Любовно обяснение

Ти ще бъдеш любена
само като влюбена
с душа прозрачна
в милувка злачна.

Любовта обижда,
който й завижда,
а това обикновено
ражда болка постепенно...

Виртуалната взаимност,
с бушуваща интимност,
пламъкът ще ражда
като непосилна жажда...

В тоз любовен кръговрат
наште сетива ще врат
с фабула конкретна,
но едно ще вметна:

щом в любов летим
съвестите няма да приспим -
ще показвам как се обладава
хубавицата, която се отдава,

че това е естеството
на човека в обществото,
който прави ласки,
снемайки познати маски.

Любовта между поети,
за човека образец,
сочи радостите взети -
срещу пошлости резец.

Тука нашта връзка
на Романа е завръзка
и ти пожелавам радост
чрез безкрайна младост.

Ще поканим за кумци
други двама хубавци
и в общество от ХуЛиТе-ри
всеки радост ще намери.


2. Цар Писан


Хей Мойсей,

Аз съм Цар Писан.
Знаехме се с баща ти
като млади тарикати -
беше ХуЛиТе-р разбран.

Искаш ти за Муза Котка,
а това макар и сложно,
не е невъзможно -
нашата понякога е кротка.

Ти си истински Злодей,
а пък дъщеря ни
ще разплаче всичките миряни -
теб ще стори Чародей.

Котето е срамежливо -
прави се на еротично,
а е то критично,
с поведение неподправено вежливо.

Имам аз родителски заръки -
доста са и са различни,
но пък скромни и прилични,
за да нямаш с нея мъки.

Обладаването, за за бъде знойно,
ти - за радост,
тя - за младост,
трябва да ви бъде тройно:

първо - всеки ден: букет,
за опашката - фуркет
и подаръци различни,
може малки, но прилични,

второ, сутрин в Интернет -
издържан сонет,
но да няма посвещения
или заявления,

трето,вечер - приказка от ХуЛи -
туй е важно, чу ли?
В леглото ти готово,
няма да изливаш слово.

Двамата сте си прилика
за целта велика,
но макар и ясна,
пътеката без нея е ужасна.

Що не я поиске за съпруга,
в царството ми да се приберете,
кротко да се разберете -
като нея няма друга.

Но добре, и нашто чедо
има свойто кредо -
да е на световна сцена
и от мен градена.

Ще оправя твойто ложе,
другото - не може,
но в ролята на дама,
ще сте неотлъчно двама.

Не обича тя беседи,
но пък ходи при съседи
и разнася рими,
ако те са поносими.

Писана, щом се издокара,
не обича да се кара,
но обича да се шляе
и тогава тя сияе.

Давай й забрава -
нека да е постепенно,
като нещо най-обикновено,
тя душата ти ще обладава.

Може тя да бъде Муза-сладка:
с нея всякаква загадка
става кратка
и пътеката е гладка.